2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 18.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3333 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. И. И. срещу Решение № 128/17.04.2015 год. по т.д.№ 58/2015 год. на Пловдивския апелативен съд с което въззивният съд е потвърдил Решение № 439 от 13.08.2014 год. по т.д.№ 762/2012 год. на Старозагорския окръжен съд. С това решение първоинстанционният съд е приел за основателен искът с правно основание чл.240 ЗЗД на „Д. Л.” Република М. срещу Н. И. за сумата 241000 евро и е присъдил посочената сума, ведно със законната лихва и разноски.
Получаването на заемната сума по банков път през 2008 год. е било безспорно, а и установено с представени по делото писмени доказателства и счетоводна експертиза. Въззивният съд е приел за недоказана защитната теза на заемателя за връщане на сумата в брой на представител на заемодателя, поради обстоятелството, че лицето, посочено като получател в съставената през 2009 год. разписка не е имало представителна власт по отношение на „Д. Л.”, което обстоятелство е било безспорно. Ще следва да се отбележи, че последващото твърдение на И. е било, че фактическото връщане на сумата е било не на посоченото в разписката лице, а на три други физически лица, които били в членствени правоотношения с „Д. Л.”. Това обстоятелство също е недоказано.
Т.нар. „Допълнение към касационната жалба”, депозирано в изпълнение на указанията на администриращия съд за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е бланкетно. В него се съдържа общото твърдение, за противоречие със задължителна съдебна практика по въпроса за представяне оригинала на оспорен документ – Решение № 1229 по г.д.№ 5349/2007 год. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 630 по гр.д.№ 391/1995 год. на 5 чл. с-в на ВКС и Решение № 803 по гр.д.№ 938/2009 год. на І г.о.
Правен въпрос, съобразен с критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС липсва. Както многократно е имал случай да се произнесе ВКС, обуславящият по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е този въпрос, който е от значение за решаването на конкретния спор и от който зависи изходът на конкретното дело. Произнасянето на въззивния съд по този въпрос би следвало да е обуславил крайните му изводи, материализирали решението, което се обжалва.
В конкретния случай, произнасянето на въззивния съд е обусловено не от погрешното прилагане на задължителната практика на ВКС, а от преценката на фактите и доказателствата по делото, които сочат фактически обстоятелства и правни въпроси, различни от тази, обусловили произнасянето по цитираните решения на ВКС, като следва да се отбележи, че част от тях не съставляват задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на посоченото Тълкувателно решение, вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 128/17.04.2015 год. по т.д.№ 58/2015 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.