4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 19.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1255/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. Дафинов М. – ЕТ с фирма „ Р. М. – [населено място], общ. Р. срещу Решение № 1393 от 27.11.2012 г. по т.д. № 1148/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с която е отменено Решение № 55 от 13.11.2009 г. по гр.д. № 26/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд, с която искът е уважен и е постановено друго, с което е отхвърлен искът на Р. Дафинов М. – ЕТ с фирма „Р. М. – [населено място], общ. Р. срещу [община] за 22 653.67 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на договорни задължения – непроизведени саи за обувки в отреден от Общината цех за производство на саи за обувки за периода м.06 – м.12.2004 г., със законната лихва, и в частта, с която е потвърдено решението, с която са отхвърлени: искът за обезщетение за пропуснати ползи 449.99 лв., и искът за изтекли лихви 9852.20 лв. Жалбоподателят прави оплакване, че решението е незаконно, неморално и вредно за страната и държавата. Формулира касационно-правни въпроси, като изразява несъгласие с обжалваното решение и счита, че е правилно първоинстанционното решение: 1.Когато длъжникът по един договор осуети изпълнението му посредством углавно престъпление, договорна или деликтна е отговорността за неизпълнение, по който въпрос поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3, хип.1 ГПК, 2. Ако длъжникът се е задължил към неколцина да им предостави цех за производство при условията на съвместна дейност, настъпва ли трансформация на задължението за предоставяне на цеха в задължение към всеки един от тези неколцина правни субекти, когато съвместната дейност е осуетена от длъжника чрез престъпление от общ характер и ако само един от кредиторите е поискал изпълнение, длъжен ли е длъжникът да изпълни, по който въпрос поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 хип. 2 ГПК – въпросът е от значение за развитие на правото и по него няма съдебна практика. Жалбоподателят заявява, че неправилно апелативният съд е приел, че не е доказал пропуснатите ползи на О.-то за съвместна дейност и счита, че е представил сключените договори за работа на ишлеме – доказателство, че е имал сериозни намерения да работи в цеха и че по гр.д.№ 125/2005 г. на Районен съд – Мадан шест върховни съдии са се подписали, че има право на обезщетение. Заключава, че въззивното решение по чл. 281 т. 2 ГПК е неправилно поради нарушение на материалния закон – като не е приложил чл. 45 ЗЗД, апелативният съд го е нарушил, защото е следвало да го приложи и като е приложил неправилно чл. 79 ЗЗД, апелативният съд го е нарушил. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 (и двете хипотези) ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, като счита, че жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, че не цитира в каква насока практиката на ВКС е различна, нито сочи съответни решения, за които твърди, че са противоречиви, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено и потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материално – правен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд извършва въз основа на изложените от жалбоподателя въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г., за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Поставените от жалбоподателя въпроси са относими към предмета на спора, но не попадат в очертаното от чл. 280 ал. 1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Отговорът на тези въпроси е обусловен от доказателствата по делото и предполага проверка на правилността на въззивното решение. Произнасянето по тези въпроси произтича изцяло от изводите, до които е достигнал въззивният съд след преценка на доказателства и обсъждане доводите на страните, като решаващата правораздавателна дейност на съда не може да бъде ревизирана по повод допускане на касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК, което цели жалбоподателят с поставените въпроси. Евентуално допуснатите от въззивния съд нарушения на материалния закон, са основания за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
Независимо от това, не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, като посочената разпоредба не съдържа две хипотези, както неоснователно сочи жалбоподателят, и съгласно т.4 на ТР на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ВКС, ОСГТК изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което в случая не е налице. Доводът на жалбоподателя, че изведените от него въпроси са от значение за точното прилагане на закона, съставлява основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а доводът, че липсва съдебна практика е несъстоятелен – по приложението на чл. 82 ЗЗД е налице установена съдебна практика.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Независимо от този изход на делото в полза на [община] не следва да се присъждат разноски по делото за касационното производство, каквито не са доказани. Съгласно т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС № 6/06.1.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, се представят доказателства за това, а ако е в брой, достатъчно е вписването в договора, който има характера на разписка. В представения Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2013 г. само е посочено, че е договорено възнаграждение за адвокат 1758.43 лв., но не и че е платено от [община].
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1393 от 27.11.2012 г. по т.д. № 1148/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:2