3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.10.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 749 /2010 година
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на П. И. К. от[населено място] против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 446 от 25.06.2010 год., постановено по ч.т.д.№ 372/2010 год., с което е оставена без разглеждане, като просрочена, подадената от настоящия частен жалбоподател частната касационна жалба с вх.№ 2325/18.03.2010 год. против определение на Б. апелативен съд № 35 от 26.01. 2010 год., по ч.т.д.№ 20/2010 год.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.396, ал.1 ГПК.
Според частния жалбоподател, обстоятелството, че в случая съобщението за наложената обезпечителна мяра му е било връчено от Служба по вписванията, като ответник в обезпечителното производство, на 16.03.2010 год., обосновава правен извод, че с подаване на частната касационна жалба срещу съдебния акт на въззивния съд на 18.03.2010 год., установеният от законодателя преклузивен едноседмичен срок за него не е изтекъл, поради което неправилно частната му касационна жалба е възприета от предходния състав на касационната инстанция за процесуално недопустима.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по – нататъшното развитие на делото, подлежащо за първи път на разглеждане по реда на чл.274, ал.2, пр.ІІ ГПК, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допускане на искането обжалване.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Крайният правен извод за недопустимост на подадената от П. И. К. от[населено място] частна касационна жалба е правилен, макар и по съображения, различни от изложените от предходния тричленен състав на ВКС, които настоящият съдебен състав не споделя, считайки, че с нормата на чл.396, ал.1 ГПК законодателят изрично е установил не само началния момент, от който за ответника в обезпечителното производство тече срокът за обжалване определението на съда по обезпечение на иска, респ. на бъдещия иск, но и начина, по който допуснатото обезпечение следва да бъде съобщено на последния.
Обстоятелството, че с определението, предмет на подадената от К. частна касационна жалба Бургаският апелативен съд се е произнесъл по законосъобразността на постановения от Б. окръжен съд съдебен акт № 1/29.12.2009 год., по ч. гр.д.№ 996/2009 год., обосновава правен извод, че макар и с него да е допуснато за първи път обезпечение на бъдещ иск срещу частния жалбоподател, то като постановено във въззивно производство, изчерпва установения от законодателя с нормата на чл.396 ГПК инстанционен контрол.
Следователно предвид правната му характеристика това определение, предмет на подадената частна касационна жалба, не е от категорията съдебни актове, имащи преграждащ за развитие на делото ефект, поради което не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Същото не отговаря и на изискването на чл.274,ал.3, т.2 ГПК, тъй като целта на обезпечителното производство е да гарантира изпълнение на решението по същество на спора, но като неотносимо към самото решаване на конкретния правен спор , т.е. към предмета на делото не може да бъде възприето” за даващо разрешение по същество на други производства”.
В този см. то има несамостоятелен, привременен характер, като не съществува процесуална пречка в хода на исковото производство по делото да бъде отменяно наложеното обезпечение, заменяна обезпечителната мярка или искането за допускане на обезпечение да бъде повторно направено.
Поради това и определението на съда по обезпечение на иска / на бъдещия иск/ подлежи на двуинстанционно разглеждане и по него, както това изрично е посочено в дадените с ТР №1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения , касационната инстанция се произнася само, когато е постановено за първи път от въззивната инстанция, какъвто не е разглежданият случай.
Или изложеното позволява да се обобщи, че с постановения от Б. апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, съдебен акт създаденият от законодателя инстанционният контрол е изчерпан, поради което подадената от настоящия частен жалбоподател частна касационна жалба правилно е била възприета за недопустима и оставена без разглеждане от предходния съдебен състав на ВКС,ТК.
Водим от горното, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, пр.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 446 от 25.06.2010 год., по ч.т.д.№ 372/2010 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: