6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
[населено място] 02.11. 2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 1232 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] – Поделение Товарни превози П., чрез юрисконсулт Р., срещу решение от 22.11.2016г., постановено по в.гр.д.№2031/2016г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 18.05.2016г. по гр.д.№8704/2015г. на Районен съд – Пловдив за уважаване на предявените от И. И. Л. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Въззивното решение е обжалвано и в останалата част, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от И. И. Л. иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, във вр. чл.188, т.2 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба И. И. Л., чрез процесуален представител адв.П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е процесуално недопустима в частта срещу въззивното решение по иска за отмяна на наложено дисциплинарно наказание „предупреждание за уволнение“. С разпоредбата на чл. 280, ал.2, т.3 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000лв. Поради това, че предявеният иск е за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, постановеното въззивно решение е извън изключенията в чл.280, ал.2, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по трудови спорове, производството по този иск е приключило с постановяване на обжалваното въззивно определение. Постановеният от въззивната инстанция съдебен акт е окончателен и жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от И. И. Л. срещу от [фирма] – Поделение Товарни превози П., искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №337/19.06.2015 г. на директора на – Поделение Товарни превози П., упълномощен от управителя на [фирма] да упражнява правата на работодател в отношенията с работниците и служителите от ръководеното от него поделение; за възстановяване на длъжността „ръководител отдел Експлоатация“ в Поделение Товарни превози П. и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел за незаконосъобразно дисциплинарното уволнение поради това, че с отправеното предложение до управителя на [фирма] за поощряване на ремонтния персонал в Локомотивен филиал Д. , ищецът не е извършил действия, които съставляват дисциплинарни нарушения и за които работодателят има право да му наложи най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание. Прието е от съда, че с това свое поведение служителят е проявил самоинициатива в подкрепа на колегите си от локомотивен филиал Д., като е отправил предложение за тяхното финансово стимулиране, със съзнанието, че защитава съществуващо субективно право – проявеният от тях професионализъм и положени усилия при изпълнение на възложената им работа да бъде еквивалентно възнаграден. Доколко изнесената от него информация в предложението е отговаряла на обективната действителност, е било въпрос на преценка от страна на работодателя, който нито е бил длъжен да се довери на посоченото от ищеца, нито пък предложението от него за финансово стимулиране на служителите го е обвързвала с конкретно решение. Прието е от съда, че така отправеното предложение не може да се окачестви като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като ищецът не е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а и самият той не фигурира сред предложените за финансово стимулиране служители, или пък е извършил действия компрометиращи оказаното му доверие или с действията си да е злепоставил работодателя пред трети лица. От така направеното предложение не са настъпили неблагоприятни последици за работодателя или пък каквито и да е други последици,които са повлияли негативно върху дейността му.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпрос: 1„следва ли да име умисъл при извършване на нарушение на трудовата дисциплина при разпореждане от служител на длъжност „ръководител отдел…“ за напускане на моторно превозно средство от територията на която пребивава същото, следствие на което моторното предозно средство е откраднато от паркинг и същото деяние на служителя е квалифицирано като злоупотреба с право“. Поставеният въпрос не е разрешен с въззивното решение по спора за законосъобразност на уволнението, а в спора за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, поради което този въпрос не е относим към частта от въззивното решение за която е допустимо касацинно обжалване.
Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК на въззивното решение по въпросите: 2 „злоупотреба с доверието на работодателя ли е когато служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо от това дали действията са извършени при пряк умисъл“; 3“съставлява ли тежко нарушение на трудовата дисциплина когато на работник/служител не са възложени трудови функции, а самият той си ги вменява с оглед длъжността „ръководител отдел…“, да се изискват безупречна репутация, обществено доверие и когато последиците от допуснатото нарушение могат да повлият върху колектива, репутацията и доверието към този работодателя“; 4“допустимо ли е при постановяване на съдебно решение съдът да обоснове решението си с мотивите, че така отправеното предложение не може да се окачестви като злоупотреба с доверието на работодателя, тъй като ищецът не е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна облага, а и самият той не фигурира сред предложените за финансово стимулиране служители, или пък е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие или с действията си да е злепоставил работодателя пред трети лица“; 5“необходимо ли е да се докаже причинена вреда на работодателя за прилагане на състава на чл.187, т.8 и чл.187, т.10 КТ“.
Вторият въпрос на касатора предпоставя в себе си по делото да е прието за установено от въззивния съд, че служителят „възползвайки се от служебното си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица“, каквито изводи въззивният съд не е направил. Втората част от въпроса също не е относима към мотивите на въззивното решение по конкретното дело. Въззивното решение не се занимава с формата на умисъла, а приема, че нарушението злоупотреба с доверието на работодателя е съставомерно само когато е извършено умишлено, в противен случай не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.
Третият въпрос /дали е допуснато тежко дисциплинарно нарушение/, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като такъв въпрос не е разрешен във въззивното решение /в което не е обсъждано дали е допуснато тежко дисциплинарно нарушението/ и такъв въпрос не е стоял на обсъждане в решението след като е прието от съда, че не е допуснато дисциплинарно нарушение.
Четвъртият въпрос на касатора не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК /който трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не е за правилността на обжалваното решение, съгласно приетото в мотивите по т.1 от ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Въззивният съд не е приел за извършени от служителя действия, при които чрез трудовите си задължения извлича за себе си или за другиго неправомерна облага. Съображенията за преднамереността в извличането на облагата са добавъчни мотиви на съда за квалифициране на неправомерното извличане на определена изгода от работника или служителя /стига такова да е прието за установено/ като злоупотреба с доверието на работодателя. По делото не е прието за установено служителят да е нарушил задължението за опазване доброто име на работодателя, нито от фактическа страна е прието за установено да е извършил действия, чрез които да е злепоставил работодателя пред трети лица /клиенти и др.п./, за да може се приеме, че е осъществено дисциплинарно нарушение по чл.187, т.8 КТ , втората хипотеза – уронване доброто име на предприятието. Въззивният съд не е приел, че в тази хипотеза е необходимо настъпването на някакъв неблагоприятен резултат за работодателя, нито се е занимавал в тази насока със състава на нарушения по чл.187, т.10 КТ, поради което и последният от поставените от касатора въпроси не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с: решение №112 от 07.04.2015г. по гр.д.№4587/2014г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №419 от 27.11.2014г. по гр.д.№2042/2013г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №201 от 13.10.2014г. по гр.д.№7329/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.;Решение №108 от 27.04.2015г. по гр.д.№5516/2014г. на ВКС, ІІІг.о., решение №80 от 26.03.2010г. по гр.д.№4679/2008г. на ВКС, ІІг.о., решение №56 от 12.03.2014г. по гр.д.№4607/2013г. на ВКС, ІVг.о.; решение №221 от 30.07.2014г. по гр.д.№7639/2013г. на ВКС, ІVг.о.; решение №108 от 27.04.2015г. по гр.д.№5516/2014г. на ВКС, ІІІг.о., без да формулира конкретни правни въпроси, разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС, а като развива съображенията си за законосъобразност на дисциплинарното уволнение и оплаквания за неправилност на въззивното решение, каквито оплаквания не могат да бъда обсъждани в настоящото производство по допускане на касационно обжалване, а при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допуснато.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „формирал ли е ОС изводите си по иска за оспорване на дисциплинарно уволнение след обсъждане на всички относими доказателства“. Доводите на касатора са, че въззивният съд „не е обсъдил изцяло съдържанието на представените от ответника документи“ /относно трудовите задължения на служителя в длъжностната характеристика и в етичния кодекс/ и не е съобразил всички ангажирани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност /за съответствието на наложеното наказание с нарушението/. Настоящият касационен състав намира, че отнесен към първата част от доводите, поставеният от касатора въпрос, касае правилността на въззивното решение и поради това не може да бъде проверяван в настоящото производство. Отнесен към втората част от доводите поставеният правен въпрос не е от относим към въззивното решение, тъй като по приложението на чл.189, ал.1 КТ въззивният съд не е изложил съображения, именно защото е приел, че не е допуснато нарушение на трудовата дисциплина.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените за касационното производство разноски в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на [фирма] – Поделение Товарни превози П., в частта срещу решение от 22.11.2016г., постановено по в.гр.д.№2031/2016г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение от 18.05.2016г. по гр.д.№8704/2015г. на Районен съд – Пловдив, е уважен предявения от И. И. Л. иск с правно основание чл.357, ал.1 КТ, във вр. чл.188, т.2 КТ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2016г., постановено по в.гр.д.№2031/2016г. на Пловдивски окръжен съд, в останалата част, с която е потвърдено решение от 18.05.2016г. по гр.д.№8704/2015г. на Районен съд – Пловдив за уважаване на предявените от И. И. Л. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
ОСЪЖДА [фирма] – Поделение Товарни превози П., ЕИК 1754038560069, да заплати на И. И. Л. с ЕГН [ЕГН] сумата 800лв. – разноски по делото.
Определението за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. Определението по чл.288 ГПК, вкл. в частта за разноските, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: