4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 20,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1145/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. Г. М. в качеството му на едноличен търговец с фирма „ М. и син – З. М.”- [населено място] против решение №76 от 17.09.2011 г. по т.д. №199/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Не претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че обжалваното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като налице били предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие с ТРОСТК на ВКС на РБ №1/09г. Конкретизирано е, че налице било противоречие на решението с практиката на ВКС относно неустойката и възможността за намаляването й поради прекомерност Страната подробно е развила оплакването си за неправилност на изводите на съда,изразяващо се в неприемане на нейното разбиране за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, като е посочила, че с оглед това е налице противоречие с приетото с цитираното тълкувателно решение, с което е разяснен начина, по който се осъществява преценката за нищожност на неустойката.Страната е изложила и своето разбиране, че неустойката следвало да се намали поради прекомерност, след като съдът е счел, че същата не е нищожна.Развити са и лаконични доводи в тази насока.Касаторът е посочил, че налице било произнасяне на въззивният съд по материалноправен въпрос, който бил от значение за точното прилагане на закона, формулиран като – „ Дали за основателността на иск по чл.289 от ЗЗД ищецът следва да установи, че е изправна страна по договора.” Направени са оплаквания, че съдът не бил „обследвал” този въпрос, както и косвен извод / липсващ в мотивите на съдебния акт/, че състава бил приел, че изправността на довереника не била елемент от фактическия състав на правото на обезщетение по чл.289 ЗЗД. Посочено е, че нямало съдебна практика по този въпрос.Освен това нормата се нуждаела от тълкуване и с оглед посоченото в нея- „ без достатъчно основание” -, което според страната не било ясно, и поради това обосноваващо „ празнота в правото”. Касаторът е поставил и въпросът- „ Дали обезщетението по чл.289 ЗЗД е за претърпени вреди или представлява неустойка”. Развито е разбирането, че съдът е смесил обезщетението за вреди с неустойката. Според страната липсвала съдебна практика, поради което въпросът бил такъв по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед разгледаната дефинитивност на основанието не са релевантни поставените два въпроса във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, не само защото са хипотетични и общи, но и поради това, че нямат относимост към решаващите изводи на съда. За да приеме основателност на предявения частичен иск по чл.79 ЗЗД, въззивният съд изрично е дефинирал фактите, които следва да бъдат налице – договорът да е действителен, изпълнителят да е изправна страна, а възложителят да не е изпълнил задълженията си по договора, като е обсъдил наличието на тези осъществени по спора юридически факти с оглед събрания доказателствен материал. Следователно поставеният първи въпрос, свързан с елементите от фактическия състав на чл.289 ЗЗД е разгледан от съда, съобразно твърденията на касатора и тъй като същият е заявен общо, а не във връзка с тези решаващи изводи, няма характер на релевантен. Вторият формулиран въпрос не е бил поставян пред въззивния съд и не е бил предмет на обсъждане от него, а и така заявен, с оглед разгледаната от страната необоснованост на изводите на съда, съставлява всъщност оплакване по чл.281 ГПК, което не може да бъде разгледано в производството по чл.288 ГПК.
Не съставлява довод, установяващ основанието по чл.280, ал.1, т.1 общото твърдение, че решението противоречало на ТРОСТК № 1/09г. на ВКС на РБ , като това противоречие е изведено не от приет от съда правен извод в отклонение от неговите разрешения, а от оплакванията на страната за неправилност на изводите на съда. Както и касаторът е посочил- като разрешение дадено с обсъжданото тълкувателно решение – нишожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетитетлна и санкционна функция, като преценката за нищожност на неустойката,поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Това разрешение обаче не е обсъждано в контекста на създадено противоречие с приетото от въззивния съд в тази насока, а от него е изведено оплакването на страната за това, че „присъдената с обжалваното решение неустойка е нищожна” в контекста на развитото й становище по спора. Същото следва да се има предвид и във връзка с развитото оплакване, съставляващо твърдение на страната, че дружеството ищец не е претърпяло вреди от неизпълнението на договора, поради което било налице противоречие с възприетото разрешение с т.3 на ТРОСТК №1/09г указващо, че прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнеие на договора.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила релевантен правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание,с оглед посоченото вече във връзка с общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, поради което и развитите доводи за неяснота на нормата на чл.289 ЗЗД са без правно значение за приложно поле на касационно обжалване.
Следователно, съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №76 от 17.09.2011 г. по т.д. №199/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: