3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 23.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2329/2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Я.А. – пълномощник на Е. Г. С. – Г. против решение № 1737/ 11.03.2019 год., постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 13138/2018 год.,в частта,с която е отхвърлен предявения срещу Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,т.1,т.3,предл.1 и чл.4 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 1 500 лв. до пълния предявен размер от 18 000 лв. ,както и в частта на присъдените разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално правните въпроси: 1.Следва ли съдът да вземе предвид всички релевантни за размера на обезщетението обстоятелства,вкл.обща икономическа среда,жизнен стандарт и общо прието разбиране за справедливост и да изложи мотиви за значението им.Сочи противоречие с т.2 и т.11 от ППВС № 4/1968 год. и решение по гр.д.№ 85/2012 год. на ІV г.о.,ВКС.2.Длъжен ли е съда при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди,да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства,както и на тяхното значение,като критерии за точното прилагане на принципа на справедливостта ,при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди,настъпили в резултат от незаконно обвинение,който е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, изразена в т.ІІ на ППВС № 4/1968г. и в т.11 на ТР № 3/2005г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС .
Ответникът по касационната жалба не е депозирал писмен отговор и не взима становище .
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради отсъствието на сочените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че са налице предпоставките на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата,тъй като Е. С. – Г. е била обект на наказателно преследване,считано от повдигнатото й обвинение на 16.11.2010 год.за извършване на престъпление по чл.325,ал.1 НПК .На 1.12.2010 год. е внесено постановление на СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и за налагане на административно наказание.С решение от 12.10.2011 год. по нахд № 15771/2010 год. на СРС,влязло в сила на 10.01.2013 год. е призната за невиновна,тъй като действията й са доказани,но са несъставомерни спрямо повдигнатото обвинение и очертават състава на престъпления от частен характер по чл.146,ал.1 НК и чл.130,ал.2 НК,за които не е внесено обвинение.При определяне размерът на неимуществените вреди пряка и непосредствена последица от увреждането съдът се е съобразил с ТР № 3/2004 г.на ОСГК на ВКС и е приел, че воденото наказателно производство по обвинение в хулиганство в продължение на 2 год. и 2 месеца,относително лекото предвидено наказание,наложената най-лека мярка за неотклонение“подписка“ като стресогенен фактор, са довели до преживяни само за типични случаи душевни болки и страдания и са се отразили негативно върху психиката и социалните й контакти.Отчел е и липсата на доказателства за причинна връзка между воденото наказателно производство и влошаване на здравословното й състояние,поради което е редуцирал присъденото от първоинстанционния съд обезщетение,прилагайки принципа за справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по двата процесуално-правни въпроси с идентично съдържание ,касаещи определяне на неимуществените вреди,след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното приложение на чл.52 ЗЗД, са обуславящи волята на съда, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената практика на ВКС. Според касатора противоречието се изразява в това, че във въззивния акт липсват мотиви досежно конкретното значение на всички установени по делото релевантни обективно съществуващи обстоятелства при определянето на справедливия размер на неимуществените вреди ,т.е. наличието на причинно следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди.Следва да бъде посочено,че по същество това е оплакване за необоснованост на съдебния акт, което не подлежи на преценка в стадия на селектиране на касационната жалба.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено,че според приетото в т.ІІ на ППВС № 4/68 г. обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, като се посочат конкретните обстоятелства, които обосновават присъдения размер. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими в посочения смисъл, а не е постановил решението си без обосновка. Разрешението на въззивния съд не е и в нарушение на т.11 от ТР № 3/2005г., според която “в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, при определяне на обезщетението се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е оправдан, в контекста на особеностите на всеки конкретен случай”. Разглежданият казус не е такъв.
Формалното посочване за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ , без да се посочи кой от критериите при прилагането на чл.52 ЗЗД е нарушен с обжалваното решение, изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Представените съдебни решения на ВКС са постановени по случаи, които не са идентични със случая по настоящото производство. Липсата на сходство между случаите не обосновава наличието на въпрос, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД. Трайно установено в съдебната практика е, че разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай, като унификация и уравновиловка е невъзможна.Безспорно е, че съдът е длъжен да съобрази всички конкретно установени обстоятелства, за да приложи точно принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди. Такава преценка въззивният съд е извършил, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1737/ 11.03.2019 год., постановено от Софийски градски съд по гр. д. № 13138/2018 год .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: