4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 26.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2696 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ц. И. П. чрез адв.М. Д. срещу решение № 31 от 1.03.16г., постановено по в.гр.дело № 22/16г.на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 240 от 27.05.15г.по гр.дело № 105/13г.на Старозагорския окръжен съд в частта,с която са отхвърлени предявените от Ц. И. П. и Я. Н. П. против [община] иск за обявяване за нищожен договор от 21.04.94г.,сключен с н.а.№ 147/94г.поради невъзможен предмет и предявения при условие на евентуалност иск за разваляне на посочения договор поради неизпълнение на задължението по т.ІІІ от него за заплащане от [община] на 10% от продажната цена в размер на 81 994 лв/неденоминирани/
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса : Възможен ли е предмета на договора,макар описаните в нот.акт недвижими имоти да не са съществували към момента на сключване на сделката/поради това ,че все още не са били изградени,а са съществували само по архитектурен проект / били ли са те част от гражданския оборот и обвързвал ли е договорът валидно страните?,който е разрешаван противоречиво от съдилищата – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Считат, че е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Настъпила ли е изискуемост на паричното задължение на [община] за заплащане на 10% от уговорената продажна цена на продавачите,направено под отлагателно условие – приемане на сградата в готов вид с приемателен протокол обр.16 и предаване на обектите на купувача,ако реално приемо-предаване не е настъпвало ,а има издаден акт за узаконяване на незаконно строителство на сградата след издадена виза за строителство- заснемане за узаконяване?
В отговор по чл.287 ответникът по касационната жалба [община] счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с договор за покупко-продажба от 17.01.92г.,сключен с нот.акт № 78/1992г.,М. К. И. е продала на Ц. И. П. дворно място,находящо се в [населено място] ,с площ от 385 кв.м.,за което е отреден имот с пл.№ 5990,кв.182 ,ведно с построените в дворното място едноетажна жилищна сграда,сутерен,складови помещения и другите подобрения в него,за сумата 200 000 лв,платена изцяло и в брой от купувача,като продавачът М. И. си е запазила правото на строеж върху продадения имот в идеална част,съответна на две жилища – апартаменти по 120 кв.м.всяко,ведно с две избени помещения,които продавачът ще придобие в собственост на третия етаж от масивна четириетажна жилищна сграда,която ще се построи в имота от купувача.Към момента на сключване на договора Ц. П. е бил в брак с Я. П.,поради което двамата са придобили правото на собственост върху имота в режим на СИО.С договор за покупко-продажба от 21.04.94г.,сключен с нот.акт № 147/1994г.,Ц. и Я. П. са продали на [община] недвижими имоти,намиращи се в строеж,а именно : три броя офис-помещения с №№ 6,7 и 8,намиращи се в северозападната част на първия партерен етаж в новостроящата се сграда в парцел V -5990 кв.182 в [населено място],заедно с прилежащото към офисите сервизно помещение и съответните припадащи се идеални част от общите части на сградата и от правото на собственост върху терена,за сумата 819 910 лв,платима на две вноски – 90% в размер на 737 919 лв в тридневен срок от сключване на договора и 10% в размер на 81 991 лв в десетдневен срок от приемане на сградата в готов вид с приемателен протокол обр.16 и предаване на обектите на купувача.Прието е за установено още,че на 9.03.94г.на Ц. П. е било разрешено да построи жилищната сграда по одобрен архитектурен проект,строителната линия и ниво са определени на 30.12.94г.,а завършване на сградата в груб строеж е констатирано на 26.02.2006г.
Въззивният съд е приел за неоснователни субективно съединените искове по чл.26 ал.2 пр.1 ЗЗД с мотиви,че към датата на сключване на атакувания договор е бил одобрен архитектурен проект за изграждане на сградата,в която се намират и процесните офиси,според който те са представлявали самостоятелни обекти на собственост,чието строителство не е било започнало,т.е. предмет на сделката са бъдещи вещи ,подлежащи на изграждане.Направен е извод,че предметът на договора е възможен,тъй като макар и към момента на сключването му процесните обекти не са съществували,но са били предмет на гражданския оборот и са възникнали впоследствие в уговорения вид,поради което договорът е обвързвал валидно страните,като транслативния му ефект е настъпил с възникване на вещите.
По отношение на евентуалните субективно съединени искове по чл.87 ал.3 ЗЗД въззивният съд е изложил съображения,че паричното задължение на [община] не е станало изискуемо,тъй като в договора са предвидени две кумулативни събития ,които не са настъпили – приемане на сградата от съответните компетентни органи и предаване на обектите на купувача.
Настоящият съдебен състав на ІV г.о. на ВКС намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване по въпроса: Възможен ли е предмета на договора,макар описаните в нот.акт недвижими имоти да не са съществували към момента на сключване на сделката/поради това ,че все още не са били изградени,а са съществували само по архитектурен проект / били ли са те част от гражданския оборот и обвързвал ли е договорът валидно страните?
В Тълкувателно решение 3/14г.на ОСГК на ВКС съдебната практика е уеднаквена,като е постановено,че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.
Правна невъзможност за обособяване на реално определена част от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти) е налице, когато при сключване на сделката съществува непреодолима правна пречка да бъде одобрен инвестиционен проект за обособяване на тази част.
Разглежданият случая се отнася за договор върху бъдещ предмет – отделни обекти в сграда,която ще бъде построена.Нищожен е договорът,чийто предмет още при сключването му е невъзможно да възникне.Ако при сключването на договора възникването на неговия предмет е било възможно,договорът обвързва валидно страните и едва ако впоследствие предметът на договора стане невъзможен,тогава валидния тдоговор се разваля по право или подлежи на разваляне,когато невъзможността е по причина,за която длъжникът отговаря.В този смисъл е решение № 93 от 6.04.12г.на ВКС по гр.дело № 1548/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Обжалваното решение не се разминава по правните си изводи с цитираната практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса: Настъпила ли е изискуемост на паричното задължение на [община] за заплащане на 10% от уговорената продажна цена на продавачите,направено под отлагателно условие – приемане на сградата в готов вид с приемателен протокол обр.16 и предаване на обектите на купувача,ако реално приемо-предаване не е настъпвало,а има издаден акт за узаконяване на незаконно строителство на сградата след издадена виза за строителство- заснемане за узаконяване?Поставеният въпросът е фактически,а не правен.Възз+ивният съд е извършил преценка на конкретните факти по делото и е направил извода,че не е настъпила изискуемост на паричното задължение на ответната община. Оспорването на доказателствените изводи на съда не е основание за допустимост на касационното обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но само след допусната касация на въззивното решение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 31 от 1.03.16г.по в.гр.дело № 22/16г.на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.