3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
С., 28.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3407/ 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против Определение № 2078 от 04.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2909/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение от 25.03.2014 г. по т.д.№ 2348/2011 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 635 ал. 2 ТЗ длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си, което право е предоставено на синдика, с оплакване за неправилност. В Искане за допускане на касационно обжалване жалбоподателят формулира въпроса: подлежи ли на институционен контрол определението по чл. 635 ал. 2 ТЗ, по който иска да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва същата, като неоснователна, а ответниците по частната жалба [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и въз основа данните по делото намира, че същата жалба е допустима, като подадена в срок, и редовна.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение от 25.03.2014 г. по т.д. №2348/ 2011 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 635 ал. 2 ТЗ длъжникът е лишен от право да управлява и да се разпорежда с имуществото си, което право е предоставено на синдика, въззивният съд е приел, че същата е подадена срещу акт, който не подлежи на въззивно обжалване, тъй като такава възможност не е предвидена нито в чл. 613а ал. 3 ТЗ, нито попада в хипотезите на чл. 274 ал. 1 ГПК.
Определението е правилно. В чл. 613а ТЗ са посочени реда и актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, които подлежат на обжалване. В чл. 613а ал. 1 ТЗ е предвидено обжалването на лимитивно изброените в нея решения и определения, което се извършва по общия ред на ГПК. Всички останали актове, извън посочените в ал. 1, подлежат на обжалване съгласно чл. 613а ал. 3 ТЗ само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК.
Определението по чл. 635 ал. 2 ТЗ не разрешава материалноправни въпроси, свързани с предмета на производството по несъстоятелност, правните му последици се изчерпват с лишаване на дружеството от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си, и с предоставяне на това право на синдика. Определението не е сред посочените в чл. 613а ал. 1 от ТЗ актове, за които законът установява процесуална възможност за обжалване по общия ред на ГПК. Обжалваемост на определението не произтича и от разпоредбата на чл. 613а ал. 3 от ТЗ, въз основа на която ще подлежат на обжалване определения на съда по несъстоятелност, които отговарят на установените в чл. 274 ал. 1 ГПК общи критерии за въззивно обжалване на определенията – определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и други, чието обжалване е предвидено изрично в закона. Определението по чл. 635 ал. 2 ТЗ не е преграждащо и не подлежи на обжалване на основание чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, нито в ТЗ се съдържа норма, съгласно която това определение да подлежи на въззивно обжалване. Определението по чл. 635 ал. 2 ТЗ е изключено от обхвата на подлежащите на инстанционен контрол за законосъобразност съдебни актове в производството по несъстоятелност.
В този смисъл е създадената от ВКС практика:Опр.№178/13.03.2013 г. по ч.т.д.№ 299/2013 г. на ІІ т.; Опр.№292/07.12.2012 г. по т.д.№ 1049/ 2012 г. на І т.о.;Опр.№917/20.12.2013 г. по ч.т.д.№4567/2013 г. на І т.о.
Като е приел, че определението не подлежи на обжалване, въззивният съд правилно е оставил без разглеждане подадената от [фирма] – [населено място] частна жалба, което определение следва да бъде потвърдено. Поради това, че се касае за частна жалба по чл. 274 ал. 2 ГПК, а не за частна касационна жалба по чл. 274 ал. 3 ГПК не следва да се обсъждат доводите на страните по въпроса, съдържащ се в Искането за допускане на касационно обжалване и налице ли е поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2078 от 04.08.2014 г. по ч.гр.д. № 2909/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: