О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София 29.12.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 679 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството по реда на чл.274 ал.3 ГПК e образувано по частна жалба на Комисията за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност срещу определение № 1344 от 21.10.10г. по ч.гр.дело № 1015/10г.на Пловдивския апелативен съд.С него е отменено допуснатото с определение № 482/26.10.06г.по ч.гр.дело № 934/06г.на Пазарджишкия окръжен съд обезпечение на бъдещ иск на КУИППД-София по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД срещу Т. А. С. и С. Т. С. чрез налагане на обезпечителна мярка” възбрана”върху недвижими имоти.
Към частната касационна жалба е приложено изложение по чл.284 ал.3 ГПК.Жалбоподателят поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси: при висящо производство за възобновявяне на наказателното дело по реда на чл.425 ал.1 т.3 ГПК,което е от съществено значение за производството по ЗОПДИППД,следва ли да се прекратява последното и да се вдигат наложените обезпечения и при наличие на две и повече наказателни производства и/или присъди на едно лице,попадащи в хипотезата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД,колко производства могат да се образуват срещу лицето,които въпроси са от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото- чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба Т. А. С. заявява становище за недопустимост на частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима съобразно правилото на чл.23 ал.2 ЗОПДИППД.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното определение Апелативният съд е отменил допуснатото обезпечение на бъдещ иск на КУИППД по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД,като е приел,че вече не съществува причината,поради която е било допуснато.Позовал се е на влязла в сила оправдателна присъда за престъплението,попадащо в приложното поле на закона и станало причина за образуване на производство по чл.13 ал.1 т.1 ЗОПДИППД и искането за налагане на обезпечителни мерки на бъдещия иск.Според съда не може да наложи други изводи фактът,че през 2009г.по друго нохд със споразумение С. се е признал за виновен в извършване на престъпление,попадащо в приложното поле на чл.3 ЗОПДИППД,тъй като това е основание за образуване на друго производство по чл.13 ал.1 от закона и обезпечаване на друг иск на комисията.
ВКС на РБ,състав на ІV г.о. намира,че в случая не са налице предвидените в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакувания акт.
По сега действащия ГПК касационното обжалване не е задължително,а факултативно.Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество касационният съд се произнася налице ли са някои от изчерпателно изброените в закона /чл.280 ал.1 ГПК/общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол,а именно- произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос,обусловил правните му изводи по делото,решен в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.С оглед разпоредбите на чл.284ал.1 т.3 и ал.3 т.1 ГПК касаторът е длъжен да изложи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване,което е в съответствие с диспозитивното начало в процеса и с правото на защита на противната страна.
В разглеждания случай изложението на касатора не отговаря в цялост на посочените изисквания на закона.Липсват конкретни аргументи защо касационното обжалване било от значение за точното прилагане на закона / според т.4 от ТР № 1/09г.на ВКС ОСГТК това е така,когато разглеждането на разрешения от въззивния съд правен въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия/, както и за развитие на правото /според посоченото тълкувателно решение това е така,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена/Релевираното от жалбоподателя основание за допускане на касационно обжалване- „скорошно приемане на закона и нов предмет на правно регулиране „ не обосновава приложението на чл.280 ал.1 ГПК.Съгласно разпоредбата на §2 ДР на ЗОПДИППД за неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на ГПК.Отмяната на наложено обезпечение не е изрично уредена в специалния закон,а следва да намери приложение разпоредбата на чл.402 ГПК.Тя възпроизвежда почти буквално разпоредбата на чл.321 ГПК/отм./,по който текст има трайна практика.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното определение не следва да се допуска.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1344 от 21.10.10г.на Пловдивския апелативен съд,постановено по ч.гр.дело № 1015/10г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.