1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр. София, 29.12.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 3484 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Б. Г. Д. срещу определение № 379 от 15.09.2015г. по ч. т. дело № 507/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане № 2369 от 28.04.2015г. по т. дело № 382/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната въззивна жалба на дружеството, подадена против решение № 41 от 24.01.2015г. по т. дело № 382/1013г. на Пловдивски окръжен съд.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че първоначалното и последващото продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса са били недостатъчни, поради което е депозирана друга молба за продължаване на срока, която неправилно не е уважена от въззивния съд, в резултат на което разпореждането за връщане на въззивната жалба е неправилно. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивната инстанция се е произнесла по съществен процесуалноправен въпрос /посочен от частния жалбоподател като материалноправен/, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: „При условие, че са налице обективна – уважителна и непреодолима към съответния момент причина у жалбоподателя в кратки срокове да внесе държавна такса за въззивно обжалване, която сама по себе си е в голям размер, а у дружеството е налице желание да се ползва пълноценно от предвидения в закона път за защита чрез второинстанционно разглеждане на делото, как би следвало да постъпи съдът?” Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено и вместо това да бъде предоставен нов срок за внасяне на определената държавна такса за въззивната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. Г. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението поради това, че частният жалбоподател не е формулирал адекватно материалноправен въпрос, който е съществен за обжалваното определение, както и поради наличието на постоянна и непротиворечива практика на ВКС, съгласно която липсата на средства за заплащане на държавна такса не представлява уважителна причина по смисъла на закона и не може да обоснове уважаване на искането за продължаване на срока /определение № 386/17.06.2014г. по ч. т. д. № 1395/2014г. на ВКС, ТК, II т. о./.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на [фирма] против разпореждане № 2369 от 28.04.2015г. по т. дело № 382/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е върната въззивната жалба на посоченото дружество против решение № 41 от 24.01.2015г. по същото дело на Пловдивски окръжен съд, въззивният съд е приел, че въпреки оставянето на въззивната жалба без движение, предоставянето на срок за внасяне на държавна такса в размер 11 175,58 лв. за въззивното обжалване и двукратното продължаване на този срок по молба на страната на основание чл. 63, ал. 1 ГПК, въззивникът /настоящ частен жалбоподател/ [фирма] не е отстранил нередовността на въззивната жалба, поради което въззивната жалба подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по делото е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора, респективно частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК произтича от факта, че въззивният съд не е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба при наличие на обективна, уважителна и непреодолима причина за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване, а се е аргументирал с двукратно продължавания срок за внасяне на държавна такса по въззивната жалба на основание чл. 63 ГПК и неотстраняване нередовността на въззивната жалба въпреки неколкоткратно продължения срок. Формулираният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос би бил от значение за изхода на спора, ако въззивният съд беше оставил без уважение молбите за продължаване на срока за внасяне на определената държавна такса. По приложението на разпоредбата на чл. 63 ГПК е създадена постоянна практика на ВКС в множество определения, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, съгласно която законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини, като преценката дали искането за продължаване на срока е основателно се извършва по наведените от страната твърдения. В настоящия случай и двете молби по чл. 63 ГПК са уважени – с две разпореждания № 1738/27.03.2015г. и № 1983/09.04.2015г. въззивната инстанция е продължила първоначално определения едноседмичен срок с две седмици /т. е. срокът практически е продължен до 09.04.2015г. – четвъртък, предвид връченото разпореждане № 1099 от 24.02.2015г. на въззивника на 19.03.2015г./, а с второто разпореждане по чл. 63 ГПК продължаването на срока също е с две седмици /т. е. от изтичане на първоначално продължения срок – 09.04.2015г. до 23.04.2015г./. Следователно въззивникът е имал възможност да внесе определената държавна такса в продължение на един месец. Като е съобразил посочените факти и е констатирал, че въпреки продължения срок въззивникът не е отстранил нередовността на въззивната жалба, поради което е направил извод за наличие на основанието по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 261, т. 4 ГПК, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС по приложението на посочените правни норми.
Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото в частната касационна жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 379 от 15.09.2015г. по ч. т. дело № 507/2015г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 1 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.