О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
гр. София, 20.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 564 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. Р. С. против определение № 1028 от 6 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 1750 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 11 март 2011 г. по гр.д. № 1482 за 2005 г. по описа на Софийския градски съд за оставяне без уважение искането на частния жалбоподател за освобождаване от заплащане на “евентуално” дължими разноски по делото като неоснователно.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото под разноски законодателят е имал предвид не само разноските по производството, но и разноските, които насрещната страна е направила за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и които по силата на чл. 78, ал. 3 ГПК се възлагат на ищеца в случай, че искът му бъде отхвърлен; възприемането на тезата на съда ще доведе до съществено накърняване на идеята за достъпно за всички социални групи правораздаване и разрешаването на споровете на гражданите се поставя в зависимост от техния социален и финансов статус. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включено в самата частна жалба, се сочи, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – може ли страна, която е социално слаба и няма възможност да заплати разноските по делото, включително и разноските, които е сторила другата страна при евентуално отхвърляне на иска на ищеца, да бъде освободена от тях или те представляват законна последица от уважаването, респективно – отхвърлянето на иска.
Ответниците С. д. на в. р., А. за с. п. и С. о., не представят отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че разноските, дължими по чл. 78 ГПК са законова последица от уважаването, респективно – отхвърлянето на иска и съдът не разполага с правомощие да освобождава страните от настъпването на тази последица; освобождаването от разноски по чл. 83 ГПК е продиктувано от социалната целесъобразност правораздаването да е достъпно за всички социални групи, но при решаването на спора законът установява възмездяване на накърнения икономически интерес на страната, чиито права са признати като законосъобразни с постановеното решение; без значение от социалното положение на страните, те могат да преценяват какви по размер и спрямо кого искове да предявяват и при неоснователност или недоказаност на претенциите им, какви последици ще понесат.
К. съд приема, че разрешаването на поставения правен въпрос е обусловило изхода на спора. Тъй като на настоящия съдебен състав не е известна съдебна практика по него, то касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В чл. 83, ал. 2 ГПК законът предвижда възможност за физическите лица, които нямат достатъчно средства да внесат дължимите такси и разноски, да бъдат освободени от внасянето им от съда. Преценката на съда се гради върху данните от личен и семеен характер във връзка с възможността лицето да има достатъчно доходи или имущество, обосноваващи възможността съответните такси и разноски да бъдат внесени. Държавните такси се събират при предявяването на искането за защита или съдействие (чл. 73, ал. 3 ГПК), а за действията, които страната е поискала, разноските се внасят предварително (чл. 76 ГПК). Същевременно в чл. 78 ГПК са уредени правилата, според които заплатените от страната такси и разноски се поемат от насрещната страна в точно изброени хипотези. Самият закон при установяването на съответните правила прави разлика между внасянето на такси и разноски и заплащането на сторените от другата страна такива в съответствие с изхода на спора. Освобождаването от внасянето на дължими такси и разноски по производството е предвидено именно за лицето, което търси съответната защита и съдействие при завеждането на иска или иска извършването на съответното действие. Това облекчение за страната е предвидено в съответствие с основния принцип за достъпа до правосъдие. Дори и в случаите обаче когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски по производството, неблагоприятният за нея изход на съдебния спор води до задължението при поискване от насрещната страна освободеният да й заплати съответните деловодни разноски. Това задължение не е израз на противоправно препятстване на достъпа до правосъдие, а е законова последица в полза на неиницииралата производството или действието страна за компенсиране на изразходваните от последната средства за участие в процеса. Освобождаването на ищеца от задължението да внесе такси и разноски по делото не създава пречка за противната страна да организира защитата си по най-добрия начин и с оглед най-добрия си интерес, а на ищеца принадлежи преценката спрямо кого и в какви граници да поиска защита и съдействие по съдебен ред (като съобрази и евентуалните законови последици от неуспешното водене на процеса), както и да възрази срещу размера на сторените разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид дадения отговор на правния въпрос следва да се приеме, че разрешението на въззивния съд е правилно. Частният жалбоподател не може да иска да бъде освобождаван от заплащането на разноски, които биха били присъдени на ответниците по делото в случай, че предявените от него искове бъдат напълно или отчасти отхвърлени, тъй като те са законова последица от разрешаването на правния спор и съответното искане на страната.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1028 от 6 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 1750 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1028 от 6 юли 2011 г., постановено по гр.д. № 1750 по описа на апелативния съд в гр. София за 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: