О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 753
София, 22.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 659 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. Ц. и В. Д. П. против решение 21.11.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 10.06.2003г. по гр.д. № 4524/2002г. на СРС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 53, ал.2 от ЗКИР да се признае за установено по отношение на С. Ц. С., че е налице грешка в кадастралния план на гр.-София, кв. Владая, одобрен със заповед № ИРД-50.09-541/13.11.1987г., изменен със заповед № РД-09-8/05-11.1994г., изразяваща се в това, че плана не отразява вярната имотна граница между имотите, за които са отредени УПИ ХХІІІ-1486 и УПИ ХІ-1485 от кв. 77.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал, че ищцата Ц е собственик на УПИ ХІІ-1486 от 540 кв.м. по дарение и замяна от 1994г. Ищецът е придобил по покупко-продажба и съставлява дворно место от 600 кв.м., съставляващо УПИ ХХІІІ-1486, а ответника се лигитимира като собственик на УПИ ХІІ-1485 от кв. 77 по плана на В. от 1987г., изменен през 1994г. Предходният план е бил от 1959г. и по него от имот 809 са образувани със заповед за изменение от 1968г. два парцела – ІІ-809, идентичен с парцел **** и парцел ****, идентичен с парцел **** по плана от 1987г. Със заповед от 1994г. е изменен плана от 1987г., като от парцел **** са образувани два парцела – ХХІІІ-1486 и ХІІ-1486, собственост на ищците. Те твърдят, че погрешно е заснет терен с площ 100 кв.м. от имот 1486 към имота на ответника 1, защото границата не минава по изградената подпорна стена. Ответника твърди, че стената е направена от него през 1980г. с оглед денивелацията, но тя не е определяла имотната граница по плана. При така установените факти, съдът е приел, че няма грешка в кадастралната основа, тъй като имотните граници са станали парцелни граници с влизане в сила на действащия регулационен план и няма придаваеми места между посочените имоти и парцели. В плана няма нанесени подпорни стени, но дори и да имаше, границите на имотите се определят от съвпадащите с тях регулационни граници. Съдът се е позовал на отчуждителното действие на дворищната регулация предвидено в чл. 110 от ЗТСУ, при действието на който са одобрени плановете.становено е, че няма разминаване между границите на описаните имоти по плана от 1959г. и по плана от 1987г., изменен през 1994г., както и придаваеми по регулация места.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон – чл. 53, ал.2 от ЗКИР предвид приетото, че щом регулационните граници съвпадат с имотните няма грешка в кадастралния план, за допуснати съществени процесуални нарушения предвид приетото, че ищците са придобили правата си през 1994г. в очертанията на парцелите по плана от 1987г. и не могат да докажат грешка в кадастъра от преди това. Прави се оплакване и за необоснованост на решението.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
В изложението към касационната жалба, касотирте формулират въпроси по исковете за установяване грешка, или непълнота в кадастралната основа, както следва: кой е лигитимиран да предяви този иск, ако изменението на плана е преди момента на придобиване правото на собственост от сегашните собственици и какъв е характера на кадастралния и регулационния план и какво е съотношението между тях. Касаторите обосновават допускането до касация с това, че тези правни въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата. Съпоставят решение от 15.05.2008г. по гр.д. № 16/2008г. и решение от 27.06.2008г. по гр.д. № 341/2008г. и двете на СОС, на които според тях противоречи обжалваното решение с посочените по-горе изводи. Касаторът се позовава и на практика на ВАС, съгласно която решението за установяване на грешка в кадастралната карта е основание за изменение на този план, а то има отношение към регулационните предвиждания за УПИ и начина на застрояване по ПУП, а съществуващите спорове за правото на собственост следва да се разрешат в исково, а не в административното производство по обжалване на плана. Така основанието, на което се позовават касаторите за допускане до касационно обжалване е по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. Навеждат като основание за допускане и основанието по т.3 от същия текст, като счита, че разрешаването на посочените въпроси е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите от касаторите основни правни въпроси са от значение за исковете по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Разрешението обаче, което им е дал въззивния съд не определя изхода от спора. Съдът е отбелязал, че ищците са придобили правата си през 1994г., но само за да подчертае, че обема на придобитите права е в границите на описаните в актовете за собственост парцели. Той не е приел, че ищците нямат правен интерес от предявяване на иска, защото са придобили правата си след одобряване на плана. В този смисъл решението по първия въпрос не формира противоречива съдебна практика. Искът по чл. 53, ал.2 от ЗКИР се предявява от сегашния собственик, а съдът отчита настъпилото правоприемство за имота, за който се твърди грешно, или непълно заснемане. Това е така, защото в кадастралния план се заснемат имотите с верните им граници независимо от това на кого принадлежат.
По втория въпрос за отношението между кадастрален план и регулационен план, а сега ПУП, обжалваното решение също не формира противоречива практика. Вярно е, че грешката при заснемане на имотните граници не зависи от начина по който са отразени регулационните граници по действащия план, или съждението, че щом имотните граници съвпадат с парцелните няма грешка не е абсолютно вярно. В конкретния случай обаче поради това, че бивш имот 809 е разделен на два парцела с плана от 1959г., изменен 1968г., по следващия план тази регулационна линия, която е и имотна за двата новообособени имота /парцела/ става имотна граница. Планът от 1987г. не е предвидил придаваеми места, поради това правилно имотната граница и по следващия план е заснета като съвпадаща с парцелната. Затова съждението на съда, че щом имотната граница съвпада със парцелната граница по предходния план, няма грешка в кадастралната карта е вярно и не противоречи на практиката на ВКС в аналогични случаи на разделяне на имот на два парцела по предходен план и заснемането им като отделни имоти в следващия. Обстоятелството къде е била изградена подпорната стена и факта, че по нея е изградена ограда, няма за последица вещно правни трансформации, тъй като завземането на реална част от парцел ****лед 1973г. и упражняването на фактическа власт върху нея не може да доведе до придобиване по давност на тази реална част от парцел, съгласно забраната на чл. 59 от ЗТСУ/отм/.
Съотношението между регулационния план и кадастралната основа е разгледано в Р № 1* от 1. ХI.1995 г. по гр. д. № 2423/93 г., IV г, съгласно което “пространственият обхват на правото на собственост, подлежащо на искова защита, се определя от дворищно-регулационните линии, които очертават границите на парцела независимо дали е допусната грешка при заснемане на част от имота, за който той е отреден. Грешката би имала значение само ако след констатирането и по реда на чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ/отм/ би била основание за промяна на регулацията и изключването на тази площ от собствеността върху парцела”. С обжалваното решение не е прието друго съотношение между кадастралния и регулационния план, поради което то не противоречи на съдебната практика на ВКС.
Така по изложените съображения с обжалваното решение не се формира противоречива практика на съдилищата по делата с предмет иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР относно това кой може да предяви този иск и налице ли е грешка в кадастралната основа, когато имот се раздела на два нови парцела, заснети в следващия план по същия начин, както в отменения. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.1т.1 и 2 от ГПК.
Касаторът сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатите с касационната жалба материално правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Нормата на чл. 53, ал.2 от ЗКИР действително има нужда от тълкуване, предвид разнообразието на възможните хипотези, но както вече се посочи по двата поставени въпроса има съдебна практика на ВКС, включително и при действието на чл. 32, ал.1 т.2 от ЗТСУ/отм/, на която обжалваното решение не противоречи, поради което съдът намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационен контрол. По тълкуването на тази норма се е произнесъл и тричленен състав на ВКС с оглед конкретния спор в отменителното решение по гр.д. № 1676/2005г., с което макар и с по-общи мотиви въззивния съд се е съобразил
По изложените съображения, не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 21.11.2008г., постановено по гр.д. № 2* по описа за 2006г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от М. Ц. Ц. и В. Д. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: