О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С., 01.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…….……..…………………..…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 3726 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 7049 от 21.VІ.2013 г. на едноличния търговец Т. Я. Д. от [населено място], действащ с фирмата „П.-Т. Я.” (в несъстоятелност), подадена против определение № 1108 на Софийския апелативен съд, ГК, от 21.V.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 56/2013 г., с което е била оставена без уважение негова частна жалба срещу разпореждане № 3993/14.ІІ.2013 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3 по т. д. № 3993/2011 г.: с предмет връщането на негова частна жалба с вх. № 106268/18.Х.2012 г. срещу постановеното по същото дело определение от датата 1.Х.2012 г. за прекратяване на първоинстанционното пр-во /поради липса на правен интерес от водене на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за банков кредит/.
Обявеният в несъстоятелност ЕТ частен касатор поддържа общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки касирането му. Инвокиран е довод, че дължимата по с/ка на САС държавна такса по първоначалната му частна жалба срещу прекратителното определение на първостепенния съд погрешно е била внесена в пределите на дадения срок по с/ка на последния, вместо по с/ка на въззивната инстанция, което обстоятелство следвало да бъде квалифицирано като грешка, а не като неотстранена нередовност на върнатата частна жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК старозагорският [фирма] (в несъстоятелност) обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно определение САС се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, свеждащ се до необходимостта от изясняване – „предвид липсата на практика по отношение прилагането на чл. 118, ал. 2, предл. 2-ро ГПК и чл. 73, ал. 2 ГПК” – на смисъла на „нередност” и дали такава представлява своевременното внасяне на дължимата държавна такса, извършено обаче по сметка на ненадлежен съд, т. е. този, чиито акт в случая е бил обжалван.
Ответните по касация „П. Б. (България)” АД-С. и [фирма]-С. не са ангажирала становище на свой представител нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна касационна жалба на обявения в несъстоятелност старозагорски [фирма] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
Понятието „нередност” не е познато на действащия процесуален закон, нито на ГПК /отм./, който е бил в сила до 29.ІІ.2008 г. И в двата нормативни акта обаче се употребява понятието „нередовности”, като евентуално присъщи на искова молба, на частна жалба, на въззивна жалба, на касационна жалба, а също и на молба за отмяна на влязло в сила решение недостатъци или пороци, отнасящи се било до съдържанието на тези документи, т.е. до задължителните техни реквизити, било до пълнотата на необходимите във всеки един от случаите приложения. За да потвърди преграждащото по-нататъшния ход на делото първоинстанционно определение в конкретната хипотеза САС е приел, че погрешното внасяне на дължимата по частна жалба държавна такса в размер на 15 лв. по с/ка на първостепенния съд би следвало да се отстрани посредством повторно внасяне на еднаква по размер такса, но по сметка на надлежния /горестоящия/ съд в пределите на нов едноседмичен срок и при запазена възможност неправилно внесената д.т. да бъде освободена след подаване на молба до председателя на СГС. Следователно липсва произнасяне на въззивния съд с атакуваното определение по въпроса, който настоящият частен касатор е формулирал в изложението към жалбата си. Последният е с изцяло хипотетичен характер, тъй като представлява извършено от частния касатор субективно прилагане по аналогия на текст в процесуалния закон, отнасящ се до подсъдността на делото, с което той обяснява представата, обусловила процесуалното му бездействие по отношение изпълнението на дадените му нови указания за внасяне на същата д.т., но вече по с/ка на надлежния горестоящ съд. В заключение, съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на този съд по същото дело.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1108 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 21.V.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 1867/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2