О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр. София, 11.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2685/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. К. П. от [населено място] срещу определение № 2717 от 14.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 2486/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е отменено определение № 2169 от 31.03.2017 г. по т. д. № 3651/2016 г. на Софийски градски съд и е допълнено по реда на чл.248 ГПК постановеното по същото дело определение № 6417 от 09.12.2016 г. в частта за разноските като е осъден В. К. П. да заплати на [фирма] (в несъстоятелност) на основание чл.78, ал.4 ГПК вр. с чл.78, ал.8 ГПК /ред. ДВ бр.43/2016 г./ юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 850 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваното определение. Като основание за недопустимост се сочи погрешното изписване в диспозитива на определението на номера на делото, по което е постановено обжалваното пред въззивния съд определение. Във връзка с неправилността се твърди, че въззивният съд необосновано и в нарушение на материалния закон е приел, че производството по чл.66, ал.6 вр. с чл.68, ал.1 З. е исково и че ответник в това производство не са синдиците, а банката, която като юридическо лице може да бъде представлявана от упълномощен юрисконсулт; че въззивният съд се е отклонил от т.9 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС като е приел, че ответникът е бил обективно възпрепятстван да представи списък на разноските по чл.80 ГПК поради липсата на проведено открито съдебно заседание по делото; че неправилно въззивният съд е преценил като валидно процесуално действие, което може да ангажира отговорността на другата страна за разноски, подадения от юрисконсулт на банката отговор на възражение по чл.66, ал.6 З.. Неправилността на определението е аргументирана и с оплакване, че въззивният съд е следвало да съобрази § 6 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/24.01.2017 г. и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК от ДВ бр.8/2017 г.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] (в несъстоятелност) – [населено място], чрез упълномощен от синдиците юрисконсулт, изразява становище за недопускане на обжалваното определение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата по съображения в писмен отговор от 26.10.2017 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на синдиците на [фирма] (в несъстоятелност) за допълване в частта за разноските на определението за прекратяване на производството по т. д. № 3631/2016 г. поради отказ от подаденото от В. К. П. възражение по чл.66, ал.6 З. срещу неприето вземане към банката в несъстоятелност, и да осъди В. П. да заплати на [фирма] (в несъстоятелност) разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 850 лв., Софийски апелативен съд е приел, че с оглед прекратяването на делото, в което ответната банка е представлявана от упълномощен от синдиците юрисконсулт, депозирал своевременно отговор на възражението, банката има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.4 във вр. с ал.8 ГПК.
Въззивният съд е изложил съображения, че производството по чл.68 във вр. с чл.66, ал.6 З. е исково и има за предмет спорно вземане към банката, поради което ответна страна в производството е банката в несъстоятелност, а не синдиците в личното им качество. Изразил е становище, че синдиците участват в производството по чл.68 З. само като представители, които защитават интереса на несъстоятелния длъжник. Предвид качеството, в което синдиците участват в производството по чл.68 З., съдът е направил извод, че не съществува процесуална пречка те да упълномощят за целите на производството други лица по чл.32 ГПК, включително юрисконсулти или служители на банката с юридическо образование. Приел е, че в тези случаи банката има право на предвидените в чл.78, ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за нея изход от делото – отхвърляне на възражението или прекратяване на производството.
Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението в отговора на частната жалба за недопустимост на производството по чл.248 ГПК поради липса на представен списък на разноските по чл.80 ГПК. Посочил е, че правото на банката – ответник да претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение не е преклудирано от непредставянето на списък по чл.80 ГПК, тъй като възнаграждението е поискано своевременно с отговора на възражението, а предприетият преди провеждане на открито заседание по делото отказ от възражение е възпрепятствал обективно ответника да представи списък по чл.80 ГПК.
По отношение на размера на юрисконсултското възнаграждение въззивният съд е приел, че правото на ответника за разноски е възникнало в деня на прекратяване на производството – 09.12.2016 г., поради което възнаграждението се дължи в размер, определен съобразно действащата към този момент редакция на чл.78, ал.8 ГПК, а не съобразно новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК от ДВ бр.8/2017 г. В зависимост от тази преценка на банката – ответник е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 850 лв., изчислено по правилото на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По допускане на касационното обжалване :
С частната касационна жалба е въведено оплакване за процесуална недопустимост на обжалваното определение, за която касационната инстанция е задължена да следи служебно и в стадия за селекция на касационните жалби. След преценка на доводите в жалбата настоящият състав на ВКС намира, че от данните по делото не може да се направи предположение за недопустимост на определението. В определението, разглеждано като единство на мотиви и диспозитив, е индивидуализирано ясно и недвусмислено определението на Софийски градски съд, върху което въззивният съд е осъществил инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. с ал.1 ГПК. Допуснатата техническа грешка в диспозитива на определението при изписване на номера на делото, по което е постановено първоинстанционното определение, не опорочава въззивния акт и не води до неговата недопустимост, а подлежи на отстраняване по служебен почин на съда и по искане на всяка от страните. Предвид изложеното, няма основание въззивното определение да се допуска до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото няколко въпроса, във връзка с които се е позовал на всички възможни основания за достъп до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е заявено по отношение на следния въпрос, който според касатора е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е : „Може ли страна по делото да иска изменение и допълване на определението в частта му за разноските, без да е представила списък за разноските по чл.80 ГПК”. Касационно обжалване по така поставения въпрос не следва да се допуска, тъй като въззивното определение не противоречи на задължителните указания в цитираното тълкувателно решение. Въззивният съд се е произнесъл по молба за допълване на определението за прекратяване на производство по чл.66, ал.6 във вр. с чл.68 З. с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са поискани с отговора на възражението, но не са присъдени при постановяване на прекратителното определение, а не по молба за изменение на определението в частта за разноските. Задължителните указания в т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на които се позовава частният жалбоподател, касаят молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските и са неотносими към хипотезата на сезиране на съда с молба за допълване на решението с произнасяне по своевременно заявено искане за разноски. Към молбата за допълване са относими задължителните указания в т.8 от същото тълкувателно решение, а те са, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Аналогичен извод е формирал и въззивният съд в обжалваното определение, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Относно основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл неправилно като е отказал да приложи нормата на чл.78, ал.8 ГПК в редакцията след изменението от ДВ бр.8/2017 г. и § 6 от ПЗР на ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.8/2017 г., и не е съобразил приложимите разпоредби от Закона за правната помощ, към които препраща новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК. В подкрепа на тезата, че чл.78, ал.8 ГПК е следвало да се приложи в редакцията след изменението от ДВ бр.8/2017 г., са представени определение № 335/20.06.2017 г. по ч. т. д. № 1186/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., и определение № 390/12.07.2017 г. по ч. т. д. № 1475/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., двете постановени в производство по чл.274, ал.2 ГПК. Аргументите, с които е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, съставляват доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на чл.78, ал.8 ГПК. Нарушението на закона е от значение за правилността на обжалваното определение, но не е основание за допускане на определението до касационен контрол – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Частният жалбоподател не е посочил конкретен правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд за размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение, което е достатъчно за недопускане на определението до касационно обжалване и прави безпредметно обсъждането на представената с изложението практика на ВКС по чл.274, ал.2 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа за въпросите : „Възможно ли е в производството по чл.68, ал.1 З. синдикът да се представлява от юрисконсулт; Възможно ли е в производството по чл.68, ал.1 З., когато синдикът се представлява от юрисконсулт, да бъдат присъждани разноски по делото на основание чл.78, ал.8 ГПК, доколкото синдикът не е юридическо лице; Възможно ли е в производството по чл.68, ал.1 З. да се ангажира отговорност за разноски на основание чл.78 ГПК за процесуални действия на страните, които не са посочени или изискуеми от закона”.
Първите два въпроса са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило осъждането на частния жалбоподател да заплати на [фирма] (в несъстоятелност) разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по чл.68, ал.1 З., в което банката е представлявана от упълномощен от синдиците юрисконсулт. По отношение на посочените въпроси обаче не е налице специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, изяснен с т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение № 567 от 14.11.2017 г. по ч. т. д. № 1757/2017 г. състав на ВКС, І т. о., се е произнесъл, че производството по чл.68, ал.1 З. за разглеждане на възражения срещу приети и неприети вземания, направени пред синдика на банката в несъстоятелност от лицата по чл.66, ал.1 З., се развива като исково производство, отделно от производството по несъстоятелност на банката; По аргумент от чл.69, ал.2 З., в това производство синдиците не участват в лично качество – като орган, който трябва да защити пред съда изготвените списъци, а тяхното участие е единствено като представляващи банката – страна в материалното правоотношение, от което произтича спорното вземане; Процесуалното представителство в процеса на банката в качеството й на ответник в производството по чл.68, ал.1 във вр. с чл.66, ал.6 З. може да бъде осъществена лично от синдиците като нейни представители по закон /чл.31, т.1 и т.7 З./ или от упълномощено от тях лице – адвокат, юрисконсулт на банката или други служители на банката с юридическо образование /чл.31, ал.3 З./. От процесуалната възможност в производството по чл.68, ал.1 З. синдикът, като законен представител на банката, да се представлява от юрисконсулт, произтича и възможността при осъществено процесуално представителство от юрисконсулт да се присъди на банката юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Настоящият състав на ВКС споделя разрешенията, дадени от състава на ВКС, І т. о., и намира, че доколкото с определението по ч. т. д. № 1757/2017 г. е даден отговор на значимите за конкретното дело въпроси, повторното им касационно разглеждане няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тази причина няма основание въззивното определение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Въпросът дали е възможно в производството по чл.68, ал.1 З. да се ангажира отговорност за разноски на основание чл.78 ГПК за процесуални действия на страните, които не са посочени или изискуеми от закона, е хипотетичен и не кореспондира с мотивите към обжалваното определение. Отговорността на частния жалбоподател за разноски е ангажирана по повод на конкретно процесуално действие, извършено от банката в несъстоятелност /чрез надлежно упълномощен юрисконсулт/ за целите на защитата й като ответник в производството по чл.68, ал.1 З. – изготвяне и подаване на отговор на възражение по чл.66, ал.6 З. срещу неприето от синдиците на банката вземане. След като не е обусловил решаващите изводи на съда за дължимост на разноските, поставеният въпрос не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно определение по ч. гр. д. № 2486/2017 г.
С оглед изхода на делото и заявеното в отговора по чл.275, ал.1 ГПК искане, на ответника по частната касационна жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ в размер на 50 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2717 от 14.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 2486/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА В. К. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на [фирма] (в несъстоятелност) с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 50 лв. (петдесет лв.) – юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :