О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр.София, 11.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 2933 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. М. срещу въззивно решение № 571 от 26.01.2015 г. по гр.д. № 9009/2013 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 01.04.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 61882/2010 г., с което са отхвърлени предявените искове на В. К. М., ЕГН [ЕГН], за поправка на основанието за уволнение, което е вписано в трудовата му книжка и за обезщетение в размер на една брутна работна заплата от 603,14 лева, на основание чл.344, ал.1, т.4 и чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.
Ответникът по жалбата [фирма], ЕИК[ЕИК], не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното въззивно решение подлежи на касационно обжалване, тъй като първият от предявените искове е неоценяем, а вторият е обусловен от него.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се иска допускане на касационно обжалване по материалноправни и и процесуалноправни въпроси: може ли да бъде прекратено трудовото правоотношение по реда на чл.325 КТ, преди едната страна да е уведомена писмено; по кой ред следва да се счита прекратен трудовия договор, когато работодателят е уведомен за искането за прекратяване по чл.327, т.2 КТ преди да е връчена заповедта за прекратяване на трудовия договор с работника по чл.325 КТ; съществува ли трудово правоотношение към момента на връчването на заповедта по чл.325 КТ; при пропуск на първоинстанционния съд да даде указания по чл.146, ал.2 от ГПК, следва ли пропускът да бъде поправен от въззивният съд или е необходимо да се върне делото на първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения и допустимо ли е въззивната инстанция да приеме за недоказани факти от решаващо значение за изхода на делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и не е извършен нов доклад по делото. Твърди се, че по първите поставени въпроси има незадължителна практика – определение № 1175/01.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 651/2011 г., поради което са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но не са решени в противоречие с установената практика на Върховния касационен съд и не са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, въззивният съд е приел, че по делото се установява съществуването на трудово правоотношение, прекратено от работодателя, който е вписал в трудовата книжка оспорвано от работника основание за прекратяване на трудовия му договор. В обжалваното решение е прието, че по молба на ищеца от 20.10.2010 г., работодателят е издал заповед № 171/20.10.2010 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 21.10.2010 г. Направеното от работника искане за уточняване на основанието за прекратяване на трудовото му правоотношение, с допълнително изпратено по пощата изявление от него за прекратяване на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ е достигнало до работодателя на 29.10.2010 г. и няма правно действие, тъй като трудовото правоотношение вече е било прекратено. Правните изводи на съда са съобразени изцяло с практиката на Върховния касационен съд – решение № 400/13.05.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1109/2009 г., ІV г.о. и решение № 383/29.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 141/2012 г., ІІІ г.о., според които трудовият договор може да се прекрати по взаимно съгласие на основание чл.325, т.1 КТ по писмено изявление на всяка от страните. В този случай, трудовият договор се прекратява от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора и съвпадането на двете волеизявления, а издаването на последващ акт за прекратяването на трудовия договор има само констативно действие. С решение № 383/29.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 141/2012 г., ІІІ г.о. се приема, че издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и връчването й на работника не е писмено съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.325, т.1 от КТ, както е приел и въззивният съд. Писменото изявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.2 КТ има правно значение само доколкото между страните съществува трудово правоотношение, което не е било прекратено на някое от основанията посочени в закона. В случая, трудовият договор е прекратен от момента на получаването на писменото изявление от работника и съвпадането на волеизявлението му с това на работодателя (чл.335, ал.2 КТ), поради което получаването на заповед за прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ от работника има значение само на уведомяване за настъпилите последици от съвпадането на двете насрещни волеизявления.
Процесуалноправните въпроси – длъжен ли е въззивният съд, при пропуск на първоинстанционния съд да даде указания по чл.146, ал.2 ГПК, да го отстрани или е необходимо да се върне делото на първоинстанционния съд, както и може ли въззивната инстанция да приеме за недоказани факти от решаващо значение за изхода на делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване и не е извършен нов доклад по делото, също не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд. В. съд е установил релевантните за спора факти като е приел за безспорно прекратяването на трудовото правоотношение и е взел отношение по правната страна на спора, като е изложил мотиви защо приема, че последващото изявление на ищеца за прекратяване на трудовия му договор е без правно значение. В подадената въззивна жалба срещу решението на първата съдебна инстанция в частта, в която се отхвърлят исковете на ищеца, не се съдържа обосновано оплакване за допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, а единствено съображения за неправилност на правните изводи на съда, поради което твърденията на жалбоподателя за нарушаване на съдопроизводствените правила от въззивната инстанция са изцяло несъстоятелни, а формулираните процесуалноправни въпроси не могат да обосноват противоречие с практиката на Върховния касационен съд в Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК, според което въззивният съд не се произнася служебно за допуснати процесуални нарушения на първата инстанция.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 571 от 26.01.2015 г. по гр.д. № 9009/2013 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 01.04.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 61882/2010 г., с което са отхвърлени предявените искове на В. К. М., ЕГН [ЕГН], за поправка на основанието за уволнение, което е вписано в трудовата му книжка и за обезщетение в размер на една брутна работна заплата на основание чл.344, ал.1, т.4 и чл.221, ал.1 от Кодекса на труда.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.