ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 754
София, 17. октомври 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5539 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 984/28.05.2014 на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 573/2014, с което е потвърдено определение № 555/20.02.2014 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2263/2013 за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба.
Недоволен от определението е касаторът Я. И. И., представляван от адв. Р. И. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правното значение на разминаването между твърденията на страните по основанието и размера на предявения иск и необходимостта указанията на съда за отстраняване на нередовности на исковата молба да бъдат ясни и точни, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], представлявана от адв. М. З. от ПАК я оспорва, като счита, че първият правен въпрос не обуславя решението по делото, а вторият няма претендираното значение, тъй като не се разрешава противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и туря край на делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът не е посочил в указания срок цената на предявените отрицателен иск и осъдителен иск за връщане на даденото без основание поради нищожност на отделни клаузи от договора за заем.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като първият правен въпрос не обуславя решението по делото. Ищецът претендира, че е погасил и не дължи нищо по издадения в полза на банката изпълнителен лист, и претендира връщане на надвзети суми. Исковата молба не е върната поради несъвпадане на становището на ответника по предявените искове, а поради непосочване на размерите на двата иска. Вторият правен въпрос обуславя решението по делото, но няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че указанията на съда трябва да бъдат ясни и точни. Ищецът трябва да посочи в основанието на исковата молба какво е съдържанието на претендираното вземане – главница, лихви и разноски по изпълнителния лист, какво е съдържанието на вземането – главница, лихви и разноски, което той признава, каква е събраната от него сума, както и кога и какви суми са преведени на взискателя или платени като разноски по изпълнението. В петитума на исковата молба ищецът трябва да посочи, коя част от сумата по изпълнителния лист отрича, че е била дължима и каква според него е надвнесената сума. Интересът на ищеца от установяването на нищожността на отделни клаузи в договора за кредит произтича от претенцията му, че е дължал по-малко и от претенцията му, че е претърпял материално незаконосъбразно принудително изпълнение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 984/28.05.2014 на Пловдивския апелативен съд по ч.гр.д. № 573/2014.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.