3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С., 18.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 2493 по описа за 2013 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Митница В., приподписана от главен юрисконсулт Л. Д. срещу въззивно решение № 2031 от 5.11.2012 год. по гр.д. № 2005/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2065 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 21382/2011 г. на Варненския районен съд, прекратено е производство по делото и същото е изпратено по компетентност на Административен съд, [населено място].
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ правната квалификация на предявения иск, разрешен от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба- [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е свързан със задължението на съда да определи правната квалификация на заявеното с исковата молба спорно материално право, като прецени дали искът е с правно основание чл.1 З., с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства.
Предявеният от [фирма], [населено място] иск за осъждане на Митница В., [населено място] да заплати сумата 19 431.46 лв., въззивният съд е квалифицирал по чл.1 З.. Изложил е съображения, че дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, тъй като в неговите задължения е да определи сам правната квалификация. С оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, че именно незаконосъобразната административна дейност на държавен орган, изразяваща се в издаване на отменено впоследствие наказателно постановление е довело до претърпяване на твърдените вреди- заплащане като имуществена санкция на сума, вследствие на лишаване от ползването на която ищецът е пропуснал да получи ползи- законната лихва върху сумата. Липсват твърдения за наличие на облигационни отношения между страните, а напротив, че правомощието на жалбоподателя като държавен орган да упражни санкционираща управленска дейност, налагайки административно наказание, което е сторено с издаването на наказателно постановление, е определящо за това, че твърдяната щета е настъпила от незаконосъобразна административна дейност. С оглед наведените в исковата молба твърдения и заявеното искане, съдът е приел, че по реда на чл.1, ал.1 З. е предявен иск за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, вследствие незаконосъобразен акт, издаден при изпълнение на административна дейност, който е подсъден на административните съдилища, в случая Административен съд, [населено място], и е изпратил делото по компетентност на този съд.
Допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос е относим към правното основание на предявения иск. Този въпрос е решен съобразно постоянната практика на ВКС, включително и задължителната. С решение № 463 от 25.05.2010 г. по гр. дело № 1261/09 г. на ВКС,IV г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд извлича точното правно основание, въз основа на което решава конкретния правен спор, без да е обвързан от правната квалификация, поддържана от страните или дадена от първоинстанционния съд. Съобразно тази практика правното основание на иска се въвежда от ищеца чрез фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не от посочената правна квалификация, която следва да се определи от съда. Като е приел, че с оглед наведените факти и заявеното искане, предявеният иск следва да се квалифицира по чл.1, ал.1 З., по който компетентен да се произнесе е административния съд, по реда установен в АПК, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с установената съдебна практика, за която не е обоснована необходимост от промяна.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2031 от 5.11.2012 год. по гр.д. № 2005/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :