3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 19.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3244 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], срещу Решение № 144 от 23.07.2015 год. по гр.д.№ 192/2015 год. на Пловдивски апелативен съд. С това решение въззивният съд е отменил осъдителното Решение № 188 от 29.01.2015 год. по гр.д.№ 945/2013 год. на Пловдивския окръжен съд и е отхвърлил предявеният от едноличното дружество срещу Община [населено място] иск с правно основание чл.82 ЗЗД за сумата 140306.40 лв.
Искът произтича от неизпълнението на сключен между Общината и [фирма] договор за наем на терен, частна общинска собственост, представляващ междублоково пространство с площ 1204 кв.м. Целта на договора е била за инвестиции в озеленяване, облагородяване и поддръжка от страна на наемателя на наетата площ, срещу което нему е била представена възможността да държи преместваемо съоръжение по смисъла на чл.56 ЗУТ с площ 10 кв.м., което да ползва за търговски цели. Поради противопоставяне от страна на живущите в околните жилищни сгради, наемателят не е бил допуснат до извършване на преустройствата на наетата площ с цел ползването и, съобразно предназначението по договора. Било е взето решение от Общинския съвет за преустановяване действието на наемния договор, което осуетило изпълнението на инвестиционната му програма – полагане на нова настилка на спортната площадка, възстановяване на оградното съоръжение, монтиране на подходящо осветление, озеленяване и облагородяване, създаване на детски кът, монтиране на кошове за отпадъци. Цената на иска е формирана от вложените средства за изпълнение на тази програма за което е бил сключен договор с трето лице за доставката на материали и извършване на СМР и комуто наемателят е заплатил 138000 лв., както и платените наемни вноски за периода през който е бил лишен от държане на имота.
За да уважи иска, първоинстанционният съд е приел, че не е налице неизпълнение от страна на Общината за предоставяне на държането на наетата площ, за което са произтекли вреди за наемателя. За да отмени решението и отхвърли иска, съставът на П. е приел, че наемният договор не е бил прекратен, тъй като решението на Общинския съвет не поражда такова действие, а то е в правомощията на кмета и на второ място, ангажирани са доказателства за възпрепятстване на държането на терена само за незначителна част от периода на действие на договора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, процесуалният представител на касатора се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
Първият посочен от него въпрос е „Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства, без да обсъди в съвкупност и цялост всички доказателства?”. По отношение на този въпрос се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Противоречие със задължителна съдебна практика, касаторът свързва с противоречие с т.12 на ТР № 1/2001 год. Вторият посочен въпрос е формулиран така: „При наличието на вреди, които са следствие от невъзможността на наемателя да упражни придобити права, произтичащи от наемно правоотношение, когато тя е последица не само от недобросъвестни действия на трето лице, но и от действия на длъжника за които той отговаря, увреденото лице (наемател) може ли да репарира причинените му вреди с иск по чл.82 ЗЗД срещу насрещната страна по облигационното отношение (наемодател)?”.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Първият от посочените въпроси няма характеристиката на правен такъв, съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросът е риторичен и се свежда до твърдението за допуснато от страна на П. нарушение на чл.135 ГПК, което и да е така, съставлява основание по чл.281 т.3 ГПК, но не и по чл.280 ал.1 ГПК. На второ място, с т.12 на и на ТР № 1/01.04.2001 год. и с т.12 на ТР № 1/17.07.2001 год. ОСГК се е произнесъл по въпроси, различни от посочения, като с второто тълкувателно решение е преодоляна непълнота на действаща към този момент разпоредба на ГПК (отм.).
Вторият от посочените въпроси също е риторичен. Текстът на чл.82 ЗЗД е ясен и законът предвижда такава правна възможност. Фактите по изпълнението/неизпълнението на договорните задължения, обаче и дали то е виновно и какъв е размера на вредата, подлежат на доказване във всеки отделен случай. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че връщането на заплатена наемна цена, за период, през който наемателят е бил лишен от държане на вещта не може да бъде реализирано, чрез иск с правно основание чл.82 ЗЗД.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 144 от 23.07.2015 год. по гр.д.№ 192/2015 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.