3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
С., 20,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1138/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Н. Ч. от [населено място], С. А. В. от [населено място], С. К. П. от [населено място], П. К. Ч. от [населено място], К. Р. Д. от [населено място] и М. А. В. – Ц. от [населено място] против решение № 1-27 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 28/2011 г. на Бургаски окръжен съд .
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са посочили, че „съществените” материалноправни и процесуалноправни въпроси, които били решени в противоречие с практиката на ВКС били следните: 1/” Съществувало ли е наемно правоотношение между страните към момента в който е отнето от ищцата А. Г. държането на процесния имот от наемателя…” Във връзка с този въпрос страната лаконично е изложила оплакване за неправилност на приетото от съда. Под № 2 е поставен въпроса – „ Може ли да се прекрати наемен договор с изземване на държането на имота от наемателя по него против волята му…” Страната е развила подробни оплаквания за неправилност на акта в контекста на поддържаното от нея становище, като е обосновала допуснати нарушения на съдопроизводствените правила така квалифицирани и от нея. Под № 3 е поставен въпроса – „ Изземването на владението от един от наемодателите прави ли иска на останалите наемодатели за предаване на държането му неоснователен, след като те не са участвали в изземването…”Развит е лаконичен довод, че всеки ищец имал „собствен интерес” иска му да бъде разгледан. В заключение е посочено, че по всеки един от тези въпроси, съдът се бил произнесъл в противоречие с изброени решения и определение на ВКС и съдилищата, които са приложени.Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени общо и в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
От представеното изложение може да бъде изведено, това че касаторите се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от тяхна страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е произнесъл в противоречие с възприетото по посочена от касатора конкретна казуална практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. Следва да се отбележи, че определенията по чл.288 ГПК, както и решенията на съдилищата, за които страната не е установила, че са влезли в сила не обективират такава практика-арг. т.3 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г., поради което цитираните от касатора решение на Бургаски окръжен съд и определение на ВКС не обосновават довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Единственото валидно обективиращо такава практика приложено решение – №367/06г. на ВКС, І т.о. не разглежда нито един от поставените от страната въпроси, третира различна от процесната фактическа обстановка, водеща съответно до различни правни изводи, поради което същото е ирелевантно като довод за наличие предпоставките за допускане на касационно обжалване. Освен това, страната не е развила конкретни доводи, а е направила оплакване за неправилност на изводите на съда, основани на нейното становище по иска и изразяващи недоволство от постановения резултат. Тези доводи касаещи правилността на акта,не са предмет на настоящето производство, а се разглеждат само ако страната е установила предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението е допуснато до касационно обжалване. В случая, дори и да са неправилни изводите на съда, тази неправилност не обосновава довод по чл.288 ГПК.
С оглед изложеното и във връзка с представеното изложение на касационните основания не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1-27 от 07.03.2011 г. по гр.д. № 28/2011 г. на Бургаски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: