1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр.София, 23.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2484/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Печатница на Българска народна банка” АД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2890 от 19.04.2019 г. по гр.д.№ 1561/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивната инстанция част) решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 45511/ 2017 г. и по този начин по предявените от М. А. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е отменено уволнението, за извършено със заповеди № 01001959/ 16.06.2017 г. и № 25/ 16.06.2017 г., ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор лек автомобил до 9 места” и ответникът е осъден да заплати 6 835,28 лв обезщетение за оставане без работа, със законната лихва върху тази сума и разноските по делото.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол въпроси, които касационната инстанция уточнява при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, в следния смисъл: съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име разпространяването на невярна служебна (конфиденциална) информация; от значение ли са при определяне на тежестта на дисциплинарното нарушение (и съответно какво по тежест наказание да бъде наложено) обществената значимост на упражняваната от нарушителя професия, характерът и важността на неизпълнените задължения и възможността да доведат до значителни вредни последици за работодателя; длъжен ли е съдът да се произнесе по всички обстоятелства, които са наведени във въззивната жалба и какви са последиците, ако не се произнесе по някое от тях; адекватно ли е по тежест дисциплинарното наказание „уволнение” за извършени системни нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от време, независимо от относителната тежест на всяко от отделните нарушения; за значението, при определяне на тежестта на дисциплинарното наказание, на обстоятелството, че в предхождащ период служителят е извършвал аналогични нарушения на трудовата дисциплина, които работодателят е оставил без последствие. Според касатора последният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а останалите счита, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа и довод, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно.
Ответната страна М. И. оспорва жалбата и излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Според него поставените от касатора правни въпроси на са обуславящи по отношение на решаващите изводи на въззивния съд, който е отменил уволнението поради немотивираност на заповедта, с която е извършено, без да разглежда спора по същество.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество, заемал е длъжността „шофьор”. Със заповед № 25/ 16.06.2017 г., която препращала към заповед № 01001959/ 16.06.2017 г., и двете издадени от изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта с № 25 не съдържала цифрово изписване на правната квалификация на основанието за дисциплинарно уволнение, нито словесно възпроизвеждане на съответната правна норма. В нея не било извършено описание на дисциплинарното нарушение, тя единствено препращала към заповед № 01001959/ 16.06.2017 г. В последната като правно основание за уволнението била посочена нормата на чл.190 ал.1 т.4 КТ, а индивидуализацията на нарушението се изчерпвала с текста „…в последните няколко месеца е коментирал и разпространявал невярна информация, относно смяната на изпълнителния директор на „Печатница на БНБ“ АД. С поведението си служителят е злоупотребил с доверието на работодателя и е създал предпоставки за уронване престижа на предприятието, като създава условия и обстановка за различни настроения след работниците на дружеството“. Съдът посочил, че в този текст не се съдържа достатъчна информация за конкретните обстоятелства, касаещи злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл.190 ал.1 т.4 КТ, нито е очертан периодът на нарушението. Такава информация не се съдържала и в доклад № 01-001764/ 02.06.2017 г., становище № 01-001839/08.06.2017 г., заповед № 01-001896/ 13.06.2017 г. и писмени обяснения № 01-001935/ 15.06.2017 г., към които заповед № 01001959 препраща (заповедта от 13.06.2017 г. дори не била представена по делото). Съдът посочил, че недостатъчната индивидуализация на деянието от обективна и субективна страна и непосочването на време и място на извършване на нарушението в двете заповеди и в актовете, към които препращат, представлява липса на мотиви, като задължителен реквизит по чл.195 ал.1 КТ. Само на това основание той счел уволнението за незаконно и го отменил, като уважил и обусловените искове за възстановяване на работника и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, нито един от поставените материалноправни въпроси не обуславя обжалваното решение. С него уволнението е отменено като незаконно, защото е извършено с немотивирана заповед – такава, която не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ. Инстанцията по същество изрично е посочила, че няма да разглежда спора по същество, а се ограничава до формалната констатация, че работодателят не е изпълнил задълженията си да наложи наказанието с акт, с който по разбираем за работника начин да опише извършеното нарушение и времето и мястото на извършването му. Затова тя не е разрешавала нито въпрос съставлява ли злоупотреба с доверието на работодателя разпространяването на невярна служебна информация, нито какво е значението на обществената значимост на упражняваната от нарушителя професия и важността на неизпълнените задължения. Също така не е обсъждано има ли системност в нарушенията, защото е прието, че от заповедта не може въобще да се определи в какво тези нарушения се състоят, нито е обсъждано значението на обстоятелството, че в предхождащ период служителят е извършвал аналогични нарушения, които работодателят е оставил без последствие.
Процесуалноправният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Според установената практика съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Това той може да стори и чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, когато фактическите и правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция – при съвпадение и на крайния резултат и при условие че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция (решение № 117/ 12.08.2013 г. по т.д.№ 921/ 2012 г., І т.о., ВКС), като отговори на доводите във въззивната жалба. При постановяване на обжалваното решение тази практика е съобразена, поради което и по процесуалноправния въпрос няма основание то да бъде допуснато до касационен контрол.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на решението. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт; той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Касаторът трябва да поддържа съществуването на конкретни пороци на решението, които могат да бъдат квалифицирани като предвидено в закона основание за неговата отмяна и които, ако се установят във фазата на разглеждане на жалбата по същество, биха обусловили отмяната му. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си различни твърдения за пороци в обжалваното решение, извън поставените правни въпроси. Щом обаче тези въпроси са необуславящи, постановеното решение не може да е очевидно неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2890 от 19.04.2019 г. по гр.д.№ 1561/ 2019 г.
ОСЪЖДА „Печатница на Българска народна банка” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на М. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] 800 лв (осемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: