О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 19.07.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юли , две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГАКЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 173/2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М” Е. , гр. С. срещу решение от 30.10.2009 год., по гр.д. № 3151/2009 год. на СГС, , ІІ Г въз. състав, с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 72 състав, с което е прогласена недействителност на допълнителни споразумения от 19.01.2007 год. и от 22.05.2007 год. по трудов договор, сключен между В. Ц. Т. и „М” Е. по отношение на клаузата по т.2 от споразуменията, съгласно която служителят се е задължил в срок от една година след прекратяване на трудовото правоотношение между страните да не работи по граждански или трудов договор или договор за управление за друг далекосъобщителен оператор в страната , респ. за компания-дистрибутор , в която последния има акционерно участие.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон ,поради неправилното му тълкуване.
Иска се неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което предявеният иск с пр. осн. чл. 74 КТ да бъде отхвърлен.
С оглед наведените в касационната жалба и изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК доводи като материалноправен въпрос по чл. 280,ал.1 ГПК следва да бъде уточнен този относно действителността на клауза, включена в трудов договор , предвиждаща забрана за служителя за работа в конкурентна фирма за определен период от време след прекратяване на договора, доколкото е израз на волеизявление на правен субект , който осъществява избор за начина на упражняване на свои права. Касаторът счита ,че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото в тази насока, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Ответникът по касация В. Ц. Т. оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба в писмен отговор по делото
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК, намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост , обусловена от редовността на касационната жалба, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска , доколкото не е налице визираното от касатора основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Визирания от касатора материалноправен въпрос е бил предмет на разглеждане в решение №417 от 21.05.2010 год. по гр.д. №1228/2009 год., на ВКС, 3-то г.о. с което е прието, че клауза , по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай , че след прекратяване на трудовите правоотношения същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкуретна фирма е нищожно, поради противоречие със закона. Прието е ,че правото по чл. 48,ал.3 от КРБ всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа , не може да бъде обект на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително и като клауза на трудов договор предвид императивната разпоредба на чл.8,ал.4 КТ, съобразно която отказът от трудови права е недействителен.
Решението е постановено при усл. на чл. 290 ГПК и има задължителен характер /срвн. т.2 от ТР на ОСГКТК /, поради което касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК не може да бъде допуснато. Налице е задължителна съдебна практика, която е дала тълкуване на относимите правни норми, във връзка с поставения въпрос , която следва да бъде съобразявана.
Същевременно обжалваното решение е постановено в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 30.10.2009 год., по гр.д. № 3151/2009 год. на СГС, ІІ Г въз. състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: