О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 05.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 25.06.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 446/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. Г. против решение №14/08.01.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1715/2008г. по описа на същия съд.
В изложението,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото,основания за касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 от ГПК.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба”А”ООД гр. В. счита,че не са налице условията за допускане на касационно обжалване и моли същото да се не допуска.
Касаторът излага аргументи относно произнасянето на съда във връзка с доказателствената тежест за наличие на спазването на преклузивния срок за предявяване на иска по член 32 ал.2 от ЗС ,като въззивния съд е приел,че такова доказване-главно и пълно е в тежест на ищеца,като се позовава на приложените към изложението съдебни решения,постановени от ВКС по отношение на отразеното в тях във връзка приетото в практиката,че двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване на продадената идеална част от съсобствения имот за непоканения и неучастващия в продажбата собственик започва да тече от деня на узнаване на осъществяването на продажбата.
С решаващите си мотиви, въззивният съд е посочил,че страните не спорят,че не е било направено предложение на съсобственика ищеца В. Г. ,настоящ касатор,да изкупи процесните 20 кв.м ид.части от недвижим имот,поради което правнорелевантния момент,към който следва да бъде съотнесен двумесечния срок е моментът на узнаването от негова страна за сключените сделки. Следователно, въззивният съд при произнасянето се е съобразил с приетото в практиката на ВКС за преценка процесуалната допустимост на заявената претенция по член 33 ал.2 от ЗС,във връзка с изтичането на предвидения в закона преклузивен двумесечен срок. По отношение момента, от който същия започва да тече-момента на узнаване от страна на ищеца за извършените сделки,съдът е определил настъпването му,с оглед събраните по делото доказателства в тази връзка,посочени и от двете страни по делото,след което го е преценил в цялост и е стигнал до извода,че ищецът е заявил своята претенция пред съда след изтичането на този срок. Следователно, не са налице условията за допускане на касационно обжалване, предвидени в член 280 ал.1 т.1 от ГПК.
В изложението си касаторът също така твърди,че произснасянето на съда във връзка с момента на узнаване на извършената продажба,така както е възприето от съда ,е в противоречие с постановеното решение №22/30.01.2008г. по гр.д. №1914/2006г. по описа на Районен съд гр. П.,според което срокът по член 33 ал.2 от ЗС започва да тече от деня на узнаването на извършената продажба от страна на ищеца и то тогава,когато въобще не е предлагано на ищеца да изкупи дела на съсобственика продавач,като касаторът се основава на възприетото с мотивите по това решение,че срока тече от датата,която ищцата в това производството пред Пловдивски районен съд е посочила,че е узнала за извършената сделка. В случая обаче този момент е различен ,тъй като фактическата обстановка установена по това производство и настоящото,свързано със узнаването,е различна, установена с доказателства,събрани по делото в тази връзка. Когато са налице такива,както е в настоящия случай,съдът е длъжен да прецени и установи в кой момент непоканения собственик е узнал за осъществяване на продажбата,а не само априори твърдението на ищеца за сочената дата на узнаване да се приема за настъпване на този момент на узнаване,без да се вземат предвид и да се събират доказателства в тази връзка,както това е било предприето и от двете страни по делото в настоящия случай. Ето защо,не е налице произнасяне по идентичен от фактическа гледна точка казус с цитираното решение на Пловдивски окръжен съд,поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване предвидено в член 280 ал.1 т.2 от ГПК.
По отношение на хипотезата на член 280 ал.1 т.3 от ГПК,се предпоставя наличие на непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването й по пътя на тълкуването,или когато съдът изоставя един вид тълкуване и преминава към друг,каквито аргументи липсват в изложението на касатора. В тази връзка се навеждат доводи,свързани с мотивите на първоинстанционния съд,които нямат отношение към постановеното с произнасянето на въззивната инстанция,поради което не са налице условията за допускане на касационно обжалване и на това сочено от касатора основание.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №14/08.01.2009г. на Варненски окръжен съд,постановено по гр.д. №1715/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: