О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
София, 03.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 578/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Н. а. за п. , гр. С. чрез процесуален представител по пълномощие юрисконсулт Д. Джумалийски против въззивно решение на СГС, ІV-Б въззивен състав от 29.07.2008 г. по гр. д. № 3861/2007 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, 73 с-в от 27.05.2007 г. по гр. д. № 2667/2006 г., с което са уважени предявените от П. Н. Н. ЕГН **********, гр. С. против Н. а. за п. , София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени конкретни оплаквания за неправилност на решението по съществото на спора, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК
По допустимостта на обжалването на въззивното решение пред Върховния касационен съд касаторът се е позовал на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането за наличие на съществен материалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Същественият въпрос не е формулиран и аргументи за обосноваване поддържана от касатора теза не са изложени освен твърдението, че фактическите обстоятелства на конкретния случай покриват елементите от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнението на ищеца – съкращаване на щата. Позовава се на Р. № 1289/26.01.1995 г./погрешно посочена датата-24.01.1995 г./ по гр. д. № 909/1994 г., ВС, ІІІ г. о.; Р. № 1291/1.02.1995 г. по гр. д. № 1010/1994 г., ВС, ІІІ г. о.; Р. № 227/1997 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 100/26.03.2001 г. по гр. д. № 1057/2000 г., ВКС, ІІІ г. о., които не представя въпреки указанията на съда.
Ответникът по касация П. Н. Н. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение Върховният касационен съд констатира следното:
За да признае за незаконно уволнението на П. Н. Н. от длъжността „данъчен инспектор” в ДП „С”, Сектор „Обслужване на местни данъци и такси” при ТДД София град, ГДД-МФ, постановено от главния данъчен директор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване на щата, въззивният съд е установил от фактическа страна, че заеманата от П. Н. Н. длъжност не е съкратена по щата на поделението на данъчната администрация, а че е извършено закриване на дейността на структурно обособено звено на данъчната администрация – Сектор „Обслужване на местни данъци и такси” и преминаването на тази дейност към Столична община по силата на споразумение по чл. 237, ал. 3 и ал. 4 ДПК, по силата на което Данъчната администрация е възложила на Столична община да осъществява функциите и правомощията по администрирането на данъчните задължения и таксата за битови отпадъци по ЗМДТ.
За да е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да е посочен от касатора съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Изискванията на закона, така както са предвидени с разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в случая не са налице.
Не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
От изложението на жалбата като съществен материалноправен въпрос може да се извлече въпросът за различията във фактическия състав на предвидените с чл. 328, ал.1, т. 2 КТ безвиновни основания за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по инициатива на работодателя-закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
Цитираните съдебни решения, обаче, не са относими към фактическите особености на процесния случай.
Така, Р. № 1289/26.01.1995 г. по гр. д. № 909/1994 г., ВС, ІІІ г. о., постановено в производство по чл. 225сл. ГПК /отм./, третира извършено съкращаване на заеманата от служителя длъжност по щата на предприятието поради премахване на трудовата й функция.
Р. № 1291/1.02.1995 г. по гр. д. № 1010/1994 г., ВС, ІІІ г. о. разработва в теоретичен порядък елементите от фактическия състав на основанието за уволнение по съкращаване на щата и в кои случай трябва да се счита, че то е действително /реално/.
С Р. № 100/26.03.2001 г. по гр. д. № 1057/2000 г., ВКС, ІІІ г. о. е възприето разбирането на въззивната инстанция, че ищецът е уволнен в резултат на действително съкращаване на заеманата от него длъжност по щатното разписание на предприятието.
Цитираното от касатора Р. № 227/1997 г., ВКС, ІІІ г. о. не се установи в масива актове от съдебната практика на Върховния касационен съд, поради недостатъчната му индивидуализация /липсват данни по кое гр. д. със съответни номер и година се е произнесъл ВКС/.
Ето защо, не са налице основания за допускане до касационно разглеждане обжалваното въззивно решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-Б състав от 29.07.2008 г. по гр. д. № 3861/2007 г. по касационна жалба от процесуален представител на Н. а. по п. , София, бул. „К” № 52.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: