О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 754
гр. София, 12.07.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светлана Калинова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 871 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Г. против решение №135/24.03.2010 г., постановено по в.гр.д. №529/2009 г. от Окръжен съд – София. С обжалваното решение е оставено в сила решение № 32/16.03.2009 г. постановено от Районен съд – Сливница, по гр.д. № 194/2006 година.
Ответникът по касационната жалба не е взел становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно решение и е процесуално допустима.
По предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, въззивния съд е приел относно неговата основателност, че между страните и между ответника и административни органи съществува спор относно собствеността на имот с пл. №73, относно това дали същия представлява улица – тупик или е собственост на ответника по делото, като спора за собственост е неотносим към предявения иск, с който се цели преустановяване на действия от страна на ответника, с което се пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правата си на собственост върху съседен на спорния имот, като искането е ответницата да отвори преградената от нея улица-тупик, като по този начин се осигури достъп на ищеца до собствения му имот. Съдът е приел, че е налице действие от страна на ответницата, с което тя е поставила ограда в спорния имот, с което препятства достъпа на ищеца до неговия имот. Съдът е приел от фактическа страна, че спорния имот, представляващ имот с пл. №73, представлява неподелена част от имота на общия на страните наследодател, останал за общо ползуване и обслужващ достъпа на имотите на страните по делото. Приел е, че е налице ограничение на правото на собственост на ищеца върху съседен имот, доколкото за да достигне до собствения си имот, от фактическа страна съдът е приел, че същия преминава през дере, както и през двора на съседите си.
В изложението на касационните основания, представено от касатора в производството по чл.288 от ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, както и че същия материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основания за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. С изложението са представени решения на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./, във връзка с довода на жалбоподателя, че е налице произнасяне по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Постановените по реда на ГПК /отм./ решения от ВКС и ВС не представляват задължителна практика на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1 , т.1 от ГПК, доколкото са постановени по конкретни дела, като позоваването на тях от страна на жалбоподателя, следва да се квалифицира като позоваване на противоречиво разрешаване от съдилищата по конкретен правен въпрос – основание за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, като в този смисъл са и тълкуванията по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК, дадени от ВКС с ТР №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК.
Трайната съдебна практика по приложението на разпоредбата на чл.109 от ЗС е, че за основателността на предявен негаторен иск следва да са налице кумулативно дадените в закона предпоставки – ищецът да е собственик на имота, предмет на защита, ответникът да е извършил неоснователни и противоправни действия, с които се пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правата си на собственик по отношение на собствения му имот. Въззивния съд не се е произнесъл по наличието на цитираните предпоставки в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. и с възприетото по конкретни дела, по представените решения, доколкото по тях фактическата обстановка е различна от възприетата от въззивния съд по настоящото дело. С оглед фактите, възприети от въззивния съд, същия е приел, че са налице предпоставките за основателност на негаторния иск с правно основание чл.109 от ЗС. Фактите по делото, както и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, не подлежат на проверка от касационния съд в настоящото производство. Сочения от жалбоподателя в касационното производство по чл.288 от ГПК процесуалноправен или материалноправен въпрос, следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В рамките на правомощията на касационния съд в производството по селектирането на касационното производство, предвид неговата факултативност, касационния съд следва да прецени дали правния въпрос е обусловил правните изводи на съда, но не и дали те са законосъобразни. Проверката за законосъобразност и обоснованост на решението на въззивния съд следва да се извърши едва след допускането на касационното обжалване, съгласно разпоредбите на чл.281 и чл.290, ал.1 от ГПК. В тази връзка, твърденията на жалбоподателя, че фактите по делото са различни от възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, а именно, че спорния имот не представлява тупик, а е собственост на ответника са неотносими в настоящото производство. Следва да се отбележи, че при наличието на ново обстоятелство, каквото би било съдебно решение или друг акт, установяващ това право на собственост, настоящото решение не обвързало с обективните си предели на силата на пресъдено нещо страните по спора, доколкото с него не се разрешава спор за собственост, а търсената защита с иска по чл.109 от ЗС е друга.
Сочи се като основания за допускане до касационно обжалване произнасянето от въззивния съд по материално правен въпрос, при наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като сочения въпрос е относно предпоставките за основателност на иска с правно основание чл.109 от ЗС. Законовата разпоредба на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага посочване на правен въпрос, който да предполага разкриване на точния смисъл на правна норма чрез тълкуването й, породено от неточното прилагане на смисъла на закона. Не се сочи кое, с оглед посочването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, налага ново разрешение по прилагането на закона, с оглед създаване на нова съдебна практика, както и във връзка с коя законова разпоредба се прави това искане. Не се сочат също така съществуваща в правната уредба неяснота, непълнота или противоречие, което да налага допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, на посоченото основание – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Сочените от жалбоподателя в тази насока доводи отново касаят факти по делото, както и възприета от съда фактическа обстановка, които не подлежат на проверка в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
Предвид изложеното, състава на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване решението на въззивния съд.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №135/24.03.2010 г., постановено по в.гр.д. №529/2009 г. от Окръжен съд – София.
Председател: Членове: 1. 2.