О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 11.12.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2950/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. по в. т. д. № 255/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на посоченото дружество за привличане на [фирма] /в несъстоятелност/ като трето лице-помагач на ответника [фирма].
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че правото по чл. 219 ГПК да се иска привличане на трето лице-помагач е преклудирано, като твърди, че това право е възникнало и е могло да бъде упражнено едва по време на въззивното производство – след образуването на т. д. № 1540/2017 г. на СГС, VІ-6 състав, имащо преюдициално значение за настоящото дело и след като съдът е отказал да спре първо заведеното дело по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.11.2017 г.
Ответникът – [фирма], [населено място] – не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да откаже конституирането на [фирма] /в несъстоятелност/ като трето лице-помагач на ответника [фирма], въззивният съд е приел, че искането за това е направено след установения в закона преклузивен срок, а от друга страна – че е заявено от нелегитимирано лице – [фирма], [населено място], който самият има процесуалното качество на трето лице-помагач на ответника [фирма], [населено място].
Определението е правилно.
Съгласно чл. 219, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. По този начин е очертан както кръгът на лицата, легитимирани да искат привличане на трето-лице-помагач, така и срокът и предпоставките за привличането. Съобразно цитираната разпоредба, легитимирани да поискат привличане на трето лице са само главните, но не и подпомагащите страни в процеса. В случая искането за привличане на [фирма] /н./ е направено не от ищеца [фирма] или от ответника [фирма], а от [фирма], който самият е конституиран като трето лице-помагач на ответника [фирма], т. е. искането е заявено от нелегитимирано лице. Поради това, същото правилно е оставено без уважение.
Друг е въпросът, че привличането е направено и извън установения в закона преклузивен срок – в хода на въззивното производство. Това обстоятелство, обаче, би подлежало на преценка само ако молбата по чл. 219 ГПК е депозирана от надлежна страна, какъвто настоящият случай не е. Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че причините за пропускането на срока биха били напълно ирелевантни за тази преценка.
С оглед изложеното, постановеният от въззивния съд акт е правилен и следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. по в. т. д. № 255/2017 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на [фирма], [населено място] за привличане на [фирма] /в несъстоятелност/ като трето лице-помагач на ответника [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: