1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
гр.София, 11.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2981 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Г. Г. от [населено място], чрез адв.Д. З., срещу въззивно решение №96 от 30.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №76/2015г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено решение №555/08.12.2014г. по гр.д. №471/2014г. на Районен съд – Кюстендил. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Ц. Г. Г. против [фирма] – [населено място], иск с правно основание чл.200 КТ, за заплащане на сумата 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от ексцес от професионално заболяване.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно и се моли за неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е релевирано основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Формулираните въпроси се отнасят до: 1/ предпоставките, при които може да се приеме, че е налице ексцес от професионално заболяване; 2/ възможността пред въззивната инстанция да се сочат новонастъпили факти и обстоятелства и да се събират доказателства във връзка с тях, вкл. и такива несъбрани от първата инстанция, в нарушение на процесуалните правила. Тези въпроси се твърди, че се решават противоречиво от съдилищата, но приложените към изложението решения са такива, постановени от ВКС, по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място], в законоустановения срок, не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявения от Ц. Г. иск с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв., претърпени в резултат на ексцес от професионално заболяване. От фактическа страна е установено, че ищцата е работила в СП „Комунални услуги” – [населено място], чийто правоприемник е ответникът [фирма], за периода 18.05.1967г. – 04.11.1970г., на длъжност „фризьор”; че с акт за трудова злополука №4 от 10.03.1971г. работодателят е признал наличието на професионално заболяване „професионална алергия” на Г.; че впоследствие, през 1979г., ищцата е започнала работа в Ц. ЖП – гара С. на длъжност „кондуктор” към П. с. – гара С.. Установено е също, че с експертно решение № 2063/23.11.1985г. на ТЕЛК – К. е признато наличието на професионално заболяване на ищцата с диагноза „Токсично въздействие на други вещества предимно с нелекарствен произход; Хронична уртикария; Е. на К. – Професионална алергия”, считано от 13.03.1971г., както и, че с експертно решение №592/26.03.2001г. на ТЕЛК й е призната трайно намалена работоспособност от 30 % за хронично рецидивираща уртикария. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че не е доказано да е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата, резултат от констатираното професионално заболяване „професионална алергия”, нито претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В тази насока са обсъдени както даденото експертно заключение, установяващо, че Г. няма оплаквания, свързани с професионалното й заболяване; така и представеното, след приключване на устните състезания пред първата инстанция, ново решение на ТЕЛК от 18.11.2014г., в което липсват констатации за влошаване здравословното състояние на ищцата във връзка с професионалната алергия. След съвкупна преценка на доказателствата по делото, въззивният съд е стигнал до извод за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване.
При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, поддържаното основание за касационен контрол по чл.280, ал.1 т.2 ГПК, не е налице. Съгласно т.3 от ТР №1/2009г., ОСГТК на ВКС, това основание намира приложение, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК. Касаторът е длъжен да представи доказателства за наличието на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни решения, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт. В случая, жалбоподателката не представя такива съдебни актове.
Следва да се отбележи по първия въпрос в изложението – за предпоставките, при които може да се приеме, че е налице ексцес от професионално заболяване – е налице константна задължителна съдебна практика на ВКС. Така, с решение №185/27.05.2010г. по гр.д. №5264/2008г., ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че усложнения, резултат от призната професионална болест /ексцес/, са такива допълнителни здравни състояния, които възникват впоследствие и са в причинно-следствена връзка с признатата професионална болест. Признаването на определено заболяване за професионална болест, настъпилите усложнения и причинно-следствената връзка с професионалната болест е от изключителната компетентност на ТЕЛК, а по реда на обжалване на Н., като констатациите на ТЕЛК в експертните решения са ползват с обвързваща съда доказателствена сила – решение №185/17.07.2012г. по гр.д. №737/2011г., ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Атакуваното решение не е постановено в отклонение с цитираната практика. В. съд е приел, че не е установено и доказано от ищцата по надлежния ред наличието на ексцес от професионалното й заболяване, тъй като в представеното последно решение на ТЕЛК от 18.11.2014г. изрично е указано, че не е налице усложнение на здравословното състояние на Г. от констатираното по-рано заболяване – „професионална алергия”.
Вторият въпрос в изложението е ирелевантен, тъй като не само не е обуславящ за решаващите изводи на съда, но и аргументацията му е фактически невярна. Твърдението на жалбоподателкята, че въззивният съд, в нарушение на процесуалното правило по чл.266 ГПК, не е взел предвид и не е обсъдил представеното след приключване на устните състезания пред първата инстанция, ново доказателство – решение на ТЕЛК, не отговаря на истината. Напротив, въззивният съд е обсъдил соченото решение, като и въз основа на него е формирал извода си за неоснователност на претенцията, тъй като документът не съдържа констатации за влошаване на професионалното заболяване на ищцата.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №96 от 30.03.2014г., постановено по възз.гр.д.№76/2015г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.