ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 755
София, 12. юни 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1867 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2055/07.11.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3266/2012, с което е потвърдено решение № 3849/31.08.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 6003/2012, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът Н. В. Д., представляван от адв. Св. В. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения и как те кореспондират с длъжностната му характеристика, за задължението на работодателя да предложи на работника или служителя всички свободни длъжности, които отговарят на притежаваните от него качества и за възможността качествата да бъдат проверени чрез изпит, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], В., представлявана от юрк. Я. Ш. я оспорва, като счита, че повдигнатите правните въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, в. т.ч. задължителната.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводни линии и мрежи, трафопостове и СТИ” по безсрочен трудов договор. Работодателят е взел решение да провери чрез изпит професионалните качества и умения на служителите, показали незадоволителни резултати по ключови показатели и извършили дисциплинарни нарушения. Ищецът е положил изпит, на който е получил слаб резултат, поради което е уволнен с оспорваната заповед № 6/05.04.2012 поради липса на теоретични и практически познания в областта на изграждането и експлоатацията на мрежи ниско напрежение с усукан проводник, липсата на пълни познания по схемата на мрежа средно напрежение и формално и небрежно отношение към работата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил отпадането на задължителната сила на ТР № 22/20.04.1990 по гр.д. № 3/1990 ВКС, ОСГК с отменяването на ал. 3 на чл. 328 КТ (ДВ, бр. 100/1992), както и че липсата на теоретични познания и практически умения съставлява липса на качества, наличието на които може да бъде проверявано от работодателя чрез провеждането на изпит.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2055/07.11.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3266/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.