О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 755
София, 14.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 4049/2013 година
Производство по чл.274, ал.2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 и ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище [населено място] срещу определение № 1865 от 07.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 2543/2013 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател срещу определение от 10.05.2013 г. по т.д.№ 1320/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав в частта, с която е оставено без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и е потвърдено определението на СГС в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаването му от държавна такса.
Частният жалбоподател е въвел оплакване за неправилност на обжалваното определение, обосновано с доводи за процесуална незаконосъобразност. Поддържа доводи, че изразеното разбиране от въззивния съд за неприложимост на нормата на чл.83, ал.2 ГПК към юридически лица за освобождаването им от внасяне на държавна такса, както и цитираната разпоредба противоречат на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧОС, според които държавата следва да гарантира достъп на всички лица до съд, както и на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, в който е провъзгласен принципа на ефективна съдебна защита.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател подържа основанието за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1./ В кои случаи юридическо лице може да бъде освободено от заплащане на държавна такса и 2./ Може ли да бъде уважено искане на юридическо лице за бъде освобождаване от държавна такса по предявени от него искове за вреди, причинени от държавата, като счита, че произнасянето по формулирания от него процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответната Агенция за приватизация и следприватизационен контрол оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната касационна жалба
Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи, във връзка с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Частната касационна жалба не следва да се допусне до касационен контрол.
Формулираните от жалбоподателя правни въпроси са от значение за изхода на делото, но не е налице подържаното допълнително основание за по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Разпоредбите на чл. 83, ал. ал. 2 и на чл. 84 ГПК, уреждащи освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса, са ясни и категорични, поради което не се нуждаят от изправително тълкуване. Съобразно тях, подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси само физически лица, при наличие на условията, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК. По тълкуването на тези разпоредби в посочения по-горе смисъл е формирана и трайна и непротиворечива съдебна практика – Определение № 446 от 24.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2300/2013 г., II т. о., Определение № 581 от 13.09.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2906/2013 г., I т. о., Определение № 692 от 16.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3625/2013 г., II т. о., според която държавна такса и разноски могат да бъдат освободени само физическите лица, като с оглед подлежащите на преценка примерно изброени в тази норма обстоятелства е очевидно, че това са лицата, които нямат търговско качество, която изключва соченият от касатора допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация на въззивното определение в посочената му част. Отговорът на втория въпрос също не изисква специално произнасяне от касационната инстанция, тъй като той следва логично от процесуалните разпоредби, регламентиращи плащането на държавната такса като задължение, произтичащо от предявяването на иска и независещо от вида на търсената с него защита.
ІІ. Частната жалба срещу въззивното определение в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
Обжалваният съдебен акт е правилен, съобразен със закона и при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ищеца, сега жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл. 267 ДФЕС и чл. 628 ГПК не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на обжалване, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване: определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. Определението, с което е отказано отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз няма характер на преграждащо и неговото обжалване не е изрично предвидено от законодателя. Доколкото определението на първоинстанционният съд не подлежи на инстанционен контрол, правилно въззивната инстанция е приела, че подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения определението в посочената му част следва да бъде потвърдено
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1865 от 07.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 2543/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 10.05.2013 г. по т.д.№ 1320/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1865 от 07.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 2543/2013 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определение от 10.05.2013 г. по т.д.№ 1320/2009 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-2 състав в частта, с която е оставено без уважение искането му за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: