3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 18.06.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и втори май, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 3129 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. В. от [населено място], подадена чрез адвокат М. Д. срещу въззивно решение № І-174 от 9.01.2013 г. по гр.д. № 2072/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 20.08.2012 г. по гр.д. № 1544/2012 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 10 374 лв., представляваща разходите по възстановяване на вредите на собственото на ищеца оптично трасе за разпространение на телевизионен сигнал, причинени от него при работа с багер на 2.01.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 9.02.2010 г. до окончателното изплащане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са твърдения за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд с повторния разпит на свидетел, поради непълнота в протокола, отразяващ неговите показания пред първата инстанция. Поддържа се, че това процесуално действие е в нарушение на задължителната съдебна практика- решение № 466 от 24.11.2011 г. по гр.д. № 1834/2010 г. на ВКС, ІV г.о. При преценка на събраните по делото доказателства и по конкретно свидетелските показания съдът възприел изцяло показанията на свидетелите на ищцовата страна, без да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК в нарушение на задължителната практика- решение № 48 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел, че в резултат извършвана от жалбоподателя на 2.01.2010 г. дейност по почистване на отливник с багер е причинил прекъсване на оптичен кабел от трасе за разпространение на сигнал на дружеството-ищец. За да ангажира отговорността му по чл.45 ЗЗД въззивният съд е приел, че е налице фактическия състав на посочената правна норма- неправомерно поведение на жалбоподателя, в резултат на което е увредена вещ, собственост на дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване.
Въпросът допуснато ли е нарушение на съдопроизводствените правила от въззивния съд с повторния разпит на свидетел, поради непълнота в протокола, отразяващ неговите показания пред първата инстанция не е обуславящ за изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая решаващите изводи на въззивния съд са, че и без показанията на разпитания от него свидетел З., по делото е установено от събраните доказателства, че увреждането на собствената на дружеството вещ е в резултат на неправомерните действия на жалбоподателя, поради което поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото.
По въпроса: за задължението на съда при преценка на събраните по делото доказателства и по конкретно свидетелските показания, да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК и да обсъди показанията на двете групи свидетели също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика, която приема, че решаващият съд следва да обсъди показанията на двете групи свидетели, посочени от страните по спора, като извърши преценка на достоверността им и доколко с тях се установяват факти, от значение за спора, като свидетелските показания на посочените в чл.172 ГПК лица следва да се преценяват с оглед всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В случая събраните по делото доказателства са обсъдени в тяхната съвкупност и въз основа на тях съдът е приел за установено, че е осъществен фактическия състав на чл.45 ЗЗД, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя. Обосноваността на изводите му касаят правилността на решението, което е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № І-174 от 9.01.2013 г. по гр.д. № 2072/2012 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :