О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 18.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 50/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. М., П. Г. М. и К. Г. М./ последните двама като правоприемници по чл. 227 ГПК на Г. А. М./ чрез техния пълномощник адв. Д. С., против решението на Софийски градски съд, постановено на 04.07.2011 г. по гр.д. № 10 661/2010 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора- признал е материалното право на собственост на ищцата и е осъдил касаторите да й предадат владението върху този имот, “при отсъствие на реквизитите за установяване правото на собственост и в нарушение на материалния закон”.
Ответницата по касация Жива И. Ф. в писмен отговор на касационнана жалба изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 25.06.2010 г. по гр.д. № 26238/07 г. и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на Г. А. М. и С. П. М., че Ж. И. Ф. е собственик на имот пл.№ 1297 по плана от 1984 г. на [населено място], м. ”М. ливади Ю. градска територия VІ част”, при съседи: от север имот пл.№ 1507, останалата част от имот пл.№ 1297, от юг- [улица], от изток – улица и от запад- останалата част от имот пл.№ 1507 и е осъдил ответниците да й предадат на основание чл. 108 ЗС владението върху 1000 кв.м от този имот, съставляващ по сега действуващия план имот пл.№ 1507, съобразно скица № 4 към заключението на вещото лице от 17.02.2009 г., както и да премахнат, на основание чл. 109 ЗС, намиращите се в имота парник от 22.4 к.м., външна тоалетна от метал и едноетажна постройка от около 9 км.м. с навес от 2.59 кв.м. Въззивният съд е приел, че ищцата Жива Ф. е наследник по заместване на И. П. В., поч. през 1931 г. С нотариален акт № 88/ 1917 г. И. В. е придобил чрез договор за покупко – продажба ливада в м.” О. чаир” или “При резервоара” с площ по скица 48 492.70 кв.м. През 1949 г. по реда на ЗОЕГПНС от неговите наследници са били одържавени 5/6 от този имот, а преди това на основание Указ № 447 от 16.03.1948 г. е била одържавена 1/6 ид. част, собственост на неговата дъщеря Ж. И. В., по съпруг Б. К., тъй като нейният съпруг Б. Н. К. е бил лишен от българско поданство. С помощта на съдебно- техническа експертиза е било установено, че ливадата от 48 492.70 кв.м. е идентична с имоти пл.№ 6 и № 9 , кад. л. 542 от 1956 г., а имот пл.№ 1297 представлява част от имот пл.№ 9/ стар/. По регулационния план от 1999 г. същият е част от имот пл.№ 1507 и попада в терен с отреждане “за училище”. Въззивният съд е приел, че с влизане в сила на ЗВСОНИ през 1992 г. са били възстановени на основание чл. 1, ал.1 от този закон одържавените по реда на ЗОЕГПНС 5/6 ид. части, а след измененията на чл. 2, ал.1 от ЗВСОНИ през 1997 г. е била възстановена и одържавената от Ж. В. 1/6 ид. част, тъй като имотът е бил в патримониума на държавата и е съществувал реално до размерите, в които е бил одържавен. Оттук е направил извод, че ищцата се легитимира като собственик на процесния имот.
Намерил е за неоснователно възражението на ответниците, че упражняват владение върху него на правно основание- ПМС № 76/77 г. , като е приел, че през 1979 г. имотът е бил включен в регулация, загубил е земеделския си характер и не е подлежал на предоставяне за ползване по реда на това постановление. Освен това, дори да са имали правно основание за владението си към 1979 г., ответниците не са придобили правото на собственост. Постройките в имота са изградени без необходимите строителни книжа. Ответниците не са придобили правото на собственост и на основание придобивна давност, тъй като от влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ до предявяване на иска за ревандикация, не е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал.1 ЗС 10- годишен давностен срок.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал.1,т.3 ГПК касаторите не са посочили правните въпроси, разрешени от въззивния съд, които са обусловили изхода на делото. Поставят въпроса доказана ли е при условията на пълно и главно доказване материалноправната регитимация на ищцата като собственик на процесния недвижим имот, което е една от предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС. Така общо формулиран, въпросът има отношение към правилността на решението, тъй като разрешаването му зависи изцяло от установените по делото факти. Предпоставките за уважаване на иска за ревандикация- ищецът да е собственик на вещта, същата да е във владение на ответника и това владение да е без основание, са предмет на доказване в процеса. Дали изводите на съда относно наличието на тези предпоставки кореспондират със събраните по делото доказателства и материалния закон, е въпрос, който не може да се обсъжда в производството по чл. 288 ГПК, тъй като касае основателността на касационната жалба, а не допустимостта на касационното обжалване. Доводите за неправилност на решението като постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон, не могат да аргументират приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея. Правният въпрос следва да бъде посочен от жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 04.07.2011 г. по гр.д. № 10 661/2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: