О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 02 ноември 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1280 по описа на трето гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. И. И., в качеството й на [фирма], Г. Г. Д. и Д. Д. Д. – всички с адрес в [населено място], представлявани от адв. Ц. Т., против решение № 479 от 8 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 712 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г., с което се потвърждава решение № 874 от 29 юни 2016 г., постановено по гр.д. № 4122 по описа на районния съд в [населено място] за 2012 г., с което е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД по отношение на М. Т. К., с адрес в [населено място], договор за продажба, по силата на който К. И. и съпругът й Господин Г. И. са се разпоредили с недвижим имот в полза на Д. Д., и в тежест на касаторите са присъдени разноски.
В касационната жалба се заявяват всички основания за неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, в резултат на което направените правни изводи са грешни; липсват мотиви относно приетото за установено; направените изводи не кореспондират с доказателствата по делото, или са игнорирани такива, без да има логично обяснение за това. Оспорва се изводът на съда, че е установено качеството на кредитор на ищеца – не е установено към коя дата е възникнало вземането на К., нито защо е прието, че е било налице вземане срещу едноличния търговец от 17870 лева при положение, че ищецът претендира вземане, основано на периодични вноски, нито че е налице валидно вземане, възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска. Касаторите поддържат, че възражението им за персонална симулация на регистрацията на търговеца е сторено своевременно, и то е безспорно доказано с влязло в сила решение на районния съд в [населено място] и потвърдено с доказателства, събрани по делото. Сочи се, че не са съобразени изложените доводи във въззивната жалба и не са обсъдени всички писмени доказателства, че неправилно е преценена заинтересоваността на разпитан свидетел. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси по допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът М. Т. К., с адрес в [населено място], представляван от адв. Т. В., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, и сочи доводите си за неоснователността на жалбата.
Въззивният съд приема, че първата инстанция правилно е изяснила фактическата обстановка и е сторил законосъобразни изводи, поради което е препратил към мотивите на решението на районния съд. Съобразени са извършената от К. И. и съпруга й продажба на недвижим имот на внука им ответника Д., влязлото в сила решение по гр.д. № 3679/2014 г. по описа на районния съд в [населено място], с което касаторката И. в качеството й на едноличен търговец е осъдена на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на М. К. сумата от 17870 лева частично от 43060 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска, за която сума няма данни да е платена на ищеца, при което е заключено, че е доказано наличието на всички елементи от фактическия състав на павловия иск. Отречена е необходимостта ищецът да доказва в настоящото производство отново качеството си на кредитор, предвид влязлото в сила решение на районния съд, задължително за страните по него. Счетено е, че процесната сделка уврежда ищеца, тъй като с нея се намалява имуществото на длъжника му, което служи за обезпечаване и удовлетворяване вземанията на неговите кредитори, като се сочи и многократно по-ниската от данъчната оценка цена, както и извършените в полза на Д. и сестра му разпореждания с цялото имущество на бабата и дядото за кратко време. Кредитирани са свидетелски показания за знанието на продавача за увреждането на кредитора, като тези показания са счетени за подкрепени и от други доказателства по делото; по отношение на ответника Д. е счетена за приложима презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Възражението за осъществена персонална симулация при регистрацията на едноличния търговец е счетено за преклудирано, а по същество и за неоснователно – управлението на търговеца е възложено на ищеца осем години след учредяването му и са налице данни, че дори когато различни членове на семейството са били упълномощавани да управляват фирмата, И. е управлявала дейността лично. Посочено е и че регистрацията на търговеца не е сделка, и прилагането на ЗЗД по аналогия е недопустимо.
Поставените от касаторите въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а и липсва необходимост да се дава ново разрешение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Пита се при предявен иск с основание чл. 135 ЗЗД следва ли ищецът да докаже качеството си на кредитор по отношение на ответника по делото. Неизменна е практиката на ВКС, изразена в решение № 131 по гр.д. № 4996/2013 г., ІІІ г.о., в която относно качеството кредитор се приема, че страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Така и в решение № 45 по гр.д. № 450/2010 г., ІІІ г.о., се приема, че кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е не само този, който има вземане, установено с влязло в сила решение, а и лицето, което по начало има вземане, без то да е установено със съдебно решение, като в процеса по чл. 135 ЗЗД кредиторът може да докаже вземането си с всички допустими от закона доказателствени средства. В разглеждания случай съдът се е основал на влязло в сила решение, с което е установено задължение на касаторката И. към ищеца, поради което е заключил, че не е необходимо ищецът да доказва в настоящото производство качеството си на кредитор на продавача по сделката.
Вторият въпрос е длъжен ли е съдът да извърши преценка от фактическа страна на всички спорни обстоятелства съобразно ангажираните по делото доказателства, както и всички направени от страните възражения и се поддържа противоречие с решение № 63 по т.д. № 674/2014 г., ІІ т.о. В соченото решение се поддържа неизменното разбиране в практиката, че, за да се произнесе по спора, въззивният съд трябва да извърши преценка на фактите и доказателствата по делото, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право, да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, и тези изводи да намерят отражение в решението. Касаторите поддържат, че съдът е пренебрегнал множество писмени доказателства, които не са обсъдени, свидетелски показания са ценени твърде ограничено и доста неправилно, без да се обсъжда и възражение по чл. 172 ГПК, неправилно били преценени данните за дадени от ищеца суми, не е обсъдено и наведеното възражение за симулативна регистрация на едноличния търговец. Явно е, че твърдението не е за липса на преценка на доказателства, а за неправилна такава (с изключение на твърдението за симулативно регистриране на търговец, на което съдът е дал своя отговор в решението си), което обаче съставлява по същината си основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, и не е включено измежду основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, водещи до допускане на касационното обжалване.
Поставя се въпросът при направено възражение на основание чл. 172 ЗЗД следва ли съдът да подходи към показанията на свидетеля със засилена критичност. Разбирането, че към показанията на заинтересован свидетел следва да се подхожда със засилена критичност, се възприема в решение № 131 по гр.д. № 1/2013 г., ІV г.о., като съдът подчертава още, че не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован, или такива, които вредят на противната страна, като преценката в този случай следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извода, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. Именно по този начин е процедирал и въззивният съд, като е кредитирал показанията на св. М., независимо от заинтересоваността й, след като останалите установени по делото факти, касаещи финансовото състояние на И. в качеството й на едноличен търговец, са в тяхна подкрепа. Ето защо по този въпрос допускането на касационното обжалване не се налага.
Пита се при предявен иск по чл. 135 ЗЗД, ако ищецът твърди, че за продължителен период от време нееднократно е предоставял средства на ответника и че една част от тях са му възстановени, следва ли да бъде установено по безспорен начин, че към момента на увреждащата сделка същият е имал реално вземане от ответник. Касаторите поддържат, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Излагат се доводи, че в производството не е установено по никакъв начин към коя датата е възникнало вземането на М. К., а и самият ищец претендирал вземане, основано на периодични вноски, част от които са му възстановени. Въззивният съд, както беше посочено по-горе, е приел ищеца за кредитор по вземане, произтекло от неоснователно обогатяване, установено с влязло в сила решение. Извод във връзка с твърдения за неплатени заеми, евентуално за разплатени задължения от длъжника на кредитора в тази връзка, не са правени, поради което въпросът не е обусловил изхода на спора.
Накрая се поставя въпросът при призната с влязло в сила съдебно решение симулативна регистрация по отношение на ответника (едноличен търговец), в полза на ищеца по делото, следва ли да се приеме, че същия притежава качеството на кредитор към едноличния търговец. И този въпрос следва да се приеме за необуславящ изхода на спора, доколкото основният извод на съда по довода за персонална симулация, е че възражението е преклудирано, тъй като е заявено за първи път във въззивната жалба след срока за отговор по чл. 131 ГПК. Правен въпрос в тази връзка не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника К. за присъждане на сторените по делото за касационната инстанция разноски от 1200 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 479 от 8 декември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 712 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2016 г.
ОСЪЖДА К. И. И., в качеството й на [фирма], ЕИК[ЕИК], Г. Г. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], и Д. Д. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на М. Т. К., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: