5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 02.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.11.2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Мария Славчева
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 390 /2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „С. бряг” АД, гр. Б. против въззивно решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-138 от 04. 12. 2009 год., по гр.д.№ 540/2009 год., в частта, с която при условията на чл.271 ГПК е потвърдено решение № 91 от 03.08.2009 год. по гр.д.№ 550/2008 год. на Н.ския районен съд и уважен предявения от „К. Г., със седалище гр.Б. срещу касатора, като ответник, негаторен иск по чл.109 ЗС, както и в частта относно деловодните разноски, възложени на последния, съразмерно уважената част на иска, възлизащи в размер на сумата 521 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Позовавайки се на извършено последователно преобразуване на създадената по реда на Указ 56 за стопанската дейност Д. бряг” – правоприемник на съответната част от активите и пасивите на ТК ”Б.”, в Е. ”С. бряг” Е., а в последствие и в „С. бряг” АД и на включения в капитала на ЮЛ- търговец недвижим имот – 2150 дка, находящи се в източната зона на к.к. ”С. бряг”, описан в Акт за държавна собственост № 2600 / 18. 07. 1995 год., касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че не е собственик на терена, върху който процесната ул. ”П.”, е изградена и не би могъл успешно да ограничи общественото и ползване от трети лица – арг. от чл.9, ал.3 от Закона за пътищата, в редакцията на нормата, публикувана в „Д.В.”бр. 75/2009 год..
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Поддържаното от касатора твърдение е, че материалноправните въпроси, обусловили решаващите изводи на въззивния съд, а чрез тях и крайния правен резултат по делото- за правото на собственост върху включения в капитала на Т. бряг” АД недвижим имот, представляващ терен от 2 150 дка в к.к.”С. бряг”, за който е издаден Акт за държавна собственост № 2600/18.07.1995 год., за начина, по който се установява правото на собственост върху частен път и за необходимата по ЗП процедура за отварянето му за обществено ползване се разрешават – първия- противоречиво от съдилищата в страната, а вторият, поради липса на съдебна практика по ЗП, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Според изложеното съществуващото в практиката на съдилищата противоречие по първия от формулираните въпроси на материалното право е обективирано в постановените от Бургаския окръжен съд решения: № 346/2007 год., по т.д.№ 533/2006 год.; № 188/2007 год., по т.д.№ 536/ 2006 год. и № 165/2007 год., по т.д.№ 530/2006 год. и в решенията на Н.ския районен съд: № 51/2007 год., по гр.д.№ 686/ 2006 год. и № 164/2007 год., по гр.д.№ 693/2006 год., в които въз основа на горепосочения Акт за държавна собственост на недвижим имот № 2600/18.07.1995 год., съставен от Община Н. е прието, че по отношение на част от пътната мрежа в к.к.”С. бряг” и различни изградени върху процесния терен обекти ответното ТД се легитимира като собственик, а по отношение на друга, че не притежава правото на собственост, независимо от идентичността с включения в капитала му и описан в приложения Акт недвижим имот.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище по същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като съобрази доводите на касатора и провери данните по делото, в съответствие с правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалвания съдебен акт, в частта му по предявения негаторен иск, основан на чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че със създаденото през 2008 год. бариерно устройство и пункт за заплащане такса за преминаване „С. бряг” АД неоснователно е ограничил правото на ищцовото търговско дружество на свободен достъп до собствения му недвижим имот – магазинни помещения с обща площ от 732.22 кв. м., изградени в к.к.”С. бряг”-Изток, в бивш УПИ 1, кв.40, целият с площ 26 863 кв. м., притежаван от последното по силата на валидно извършена покупко- продажба по нот.акт № 182, т.ІІІ, рег. № 2404, н.д.№ 551/2006 год. с описани в същия граници.
Изложени са съображения, че упражнените от ответника правомощия свързани с поставяне на изкуствена преграда и водещи до необходимост ищецът да заплаща такса, за да осъществи достъп до собствения си недвижим имот, неоправдано смущават правото му на собственост и възможността за пълноценно ползване на същия, което е достатъчно, за да бъде разпоредено премахване на създадените устройства и възстановяване състоянието на терена, такова, каквото е било преди поставянето им.
Като неоснователно, поради отсъствие на ангажирани доказателства, установяващи правото на собственост на „С. бряг” АД върху ул. ”Първа”- път ІV-ти клас и ноторна част от вътрешно- общинската пътна мрежа на к.к.”С. бряг, разделяща комплекса на две части Бургаският окръжен съд е възприел възражението на ответника, че като улица с правна характеристика на частен път, същата е изключена от обществено ползване и наложеното от собственика и ограничение е правомерно – арг. от чл.8, ал.3, във вр. с ал.1ЗП и § 7 от ДР на ЗП.
Следователно от съдържанието на решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че първият от поставените от касатора материалноправни въпроси не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че от изхода на въпроса за включения в капитала на „С. бряг” АД недвижим имот, описан в Акт за държавна собственост № 2600/ 28.07.1995 год. не зависи правилното решаване на спора, то той и въобще не е бил обсъждан от въззивния съд, поради което главната предпоставка за достъп до касационен контрол в случая-отсъства.
Недоказано и поради това неоснователно се явява и твърдението за съществуващо в практиката на съдилищата противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК- допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Цитираните и приложени с касационната жалба решения на отделни състави на Б. и НРС, освен, че в едната си част са въобще неотносими към поставения от касатора материалноправен въпрос, поради отсъствие на съответна заверка, че са влезли в сила не биха могли да бъдат възприети и за актове на съдилищата, включващи се в създадената от последните съдебна практика- арг. от т.3 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно дадените с ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения соченият селективен критерий е относим към хипотези, при които формулираният от касатора въпрос на материалното и/ или процесуално право би довел или до изясняване точния смисъл на съответната законова норма и чрез корективното и тълкуване – до преодоляване съществуваща непълнота или неяснота в съдържанието на същата с цел еднаквото и и безпротиворечиво прилагане в съдебната практика или до промяна във вече съществуващата, макар и правилна, но остаряла, спрямо съществуващите обществени отношения и правна мисъл съдебна практика, възприета с обжалваното въззивно решение и създаване на нова, отговаряща на съвременните обществени отношения и правна доктрина, което в случая не е налице.
Начинът, по който се установява възникването, изменението и погасяването на правото на собственост върху частни пътища, както и условията, при които биха могли същите да бъдат отворени за обществено ползване са подробно регламентирани в Закона за пътищата и ППЗП, чиито норми – ясни и непротиворечиви, изключват необходимост от корективното им тълкуване.
Отделен остава въпросът, че искът по чл.109 ЗС, съгласно изричните разяснения, съдържащи се в ТР на ОСГК на ВС № 31/84 год. предоставя правна защита на правото на собственост не само срещу собственика на друг имот, но дори и срещу съсобственик, когато последният чрез неоснователните си действия ограничава или смущава допустимото пълноценно ползване на имота според неговото предназначение, т.е. само по себе си правото на собственост на ответника по негаторния иск не е достатъчно, за да може успешно до го противопостави на ищеца по същия и с това разбиране на закона въззивният съд изцяло се е съобразил.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № ІІ-138 от 04. 12. 2009 год., по гр.д. № 540 / 2009 год., по касационната жалба на „СЛЪНЧЕВ Б. с вх. № 50659 /19.01.2010 год. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: