О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
гр. София, 23.12. 2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2912 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Емилия С. П. от [населено място], [община], област В. и С. В. П. от [населено място], двамата чрез процесуален представител адв. А. Д. Д. срещу определение № 3334 от 18.11.2019г. по в. ч. гр. дело № 1925/2019г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение от 10.10.2019г. на съдията по вписванията при Районен съд Варна. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на нотариална покана за прекратяване на договори за аренда по молба вх. № 26628/10.10.2019г., поискано от Емилия С. П. и С. В. П..
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат становище, че неправилно въззивният съд е приел за идентични понятията „прекратяване на аренден договор“ и „разваляне на аренден договор“, не е съобразил, че в случая е налице правновалидно действие по чл. 27, ал. 2 във връзка с чл. 9 ЗАЗ – използвана е възможността за прекратяване на арендния договор по общия ред, и няма изявления за разваляне.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели обосновават допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/: Ако е налице констатирано неизпълнение от страна на арендатор по аренден договор, което е извън хипотезата на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, по кой ред би следвало да бъде развален договорът – по реда на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ или по реда на чл. 28, ал. 2 ЗАЗ? Следва ли прекратяването на договора за аренда по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ да става само чрез изпращането и получаването на едностранно предизвестие по чл. 87, ал. 2 ЗЗД или договорът следва да бъде развален по съдебен ред?
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Варна за вписване на нотариална покана за прекратяване на договори за аренда по молба вх. № 26628/10.10.2019г., поискано от Емилия С. П. и С. В. П., въззивният съд е приел, че договорите за аренда от 2012г. и 2013г. са сключени за срок по-дълъг от 10 години, поради което развалянето им следва да се извърши по съдебен ред по аргумент от чл. 28, ал. 2 ЗАЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Д. за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси са важни, но както и да бъдат решени, същите не биха променили изхода на делото, тъй като нотариалната покана за прекратяване на договор за аренда не подлежи на вписване. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАЗ на вписване в службата по вписванията подлежи прекратяването на арендния договор, но не и документът, материализиращ волеизявлението и обективиращ волята на арендодателя. Документът, материализиращ изявлението за прекратяване по чл. 27, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 9, ал. 5 ЗАЗ или изявлението за разваляне по чл. 28, ал. 1 ЗАЗ /напр. нотариална покана, предизвестие, писмо или друг писмен документ/ следва да бъде представен пред съдията по вписванията, като заявителят следва да удостовери и достигането му до адресата. В посочения смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 672/13.10.2011г. по ч. т. д. № 635/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 847/28.10.2011г. по ч. т. д. № 745/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., съобразителната част на Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК и други определения на ВКС. В настоящия случай в подадената от частните жалбоподатели до Служба по вписвания – В. към Агенцията по вписванията молба вх. № 26628/10.10.2019г. е направено искане за вписване на нотариалната покана, който документ не подлежи на вписване.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3334 от 18.11.2019г. по в. ч. гр. дело № 1925/2019г. на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.