4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 03.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 180 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. М. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. П. У., против въззивното решение № 1861 от 26 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2056 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1624 от 9 април 2013 г., постановено по гр.д. № 162 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. за отхвърляне иска на М. за осъждане на П. на Р. Б. да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно наказателно преследване за сумата над 2500 лева до предявения размер от 10000 лева.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Като неправилен е посочен изводът на съда, че водените паралелни досъдебни производства срещу ищеца препятстват възможността за разграничавана не вредите, търпени точно във връзка с процесното обвинение, а правилният извод би следвало да бъде, че подобно обстоятелство обуславя присъждането на по-висок размер на вредите, след като всички наказателни производства са прекратени на основания, даващи възможност да се претендират вреди по ЗОДОВ. Поддържа се, че не са съобразени сходни случаи на присъдени по-високи размери на обезщетения за неимуществени вреди, както и че неправилно са интерпретирани свидетелските показания, особено предвид отражението на досъдебното производство върху професионалния авторитет и чест на ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът П. на Р. Б. не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Основан на разумния срок на приключване на досъдебното производство, вида на престъплението, за което е бил привлечен, приложената най-лека мярка за неотклонение, привличането на ищеца като обвиняем в рамките на изпитателния срок по предходно наложено наказание, накърненото добро име пред обществеността в града, заеманата ръководна длъжност в кооперация, но и липсата на отразяване на воденото досъдебно производство на професионалната му реализация, липсата на конкретизация за търпените вреди от конкретното наказателно производство (тъй като в съответния период са водени още три други досъдебни производства срещу ищеца), обезщетението за търпените неимуществени вреди, изразили се в негативни емоции, е определено като справедливо за сумата от 2500 лева. Като недоказани са оценени твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние по повод воденото срещу него наказателно преследване – не е установена причинна връзка, както и че влошаването е настъпило по траен и необратим начин.
К. съд приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Поставя се правният въпрос въз основа на какъв принцип следва да се определи обезщетението за вреди в резултат от незаконно обвинение на ищеца в хипотезата, че той води отделни граждански искове по реда на ЗОДОВ и по повод други незаконни обвинения, поддържани срещу него по едно и също или близко време, без да има доказателства за тяхното движение, включително за постановените решения. Правният въпрос не е отправен към обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд в обжалваното решение. Липсва извод на съда, според който следва да се съпоставят (или да се преценяват в съвкупност) водените отделни граждански производства по ЗОДОВ за други незаконни обвинения, съответно да се съобразява по някаква причина тяхното движение или постановени по тях съдебни актове по съществото на спора. Не е заключено още, че следва да се присъжда глобално обезщетение при незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления. Посочените от съда факти са други: при определяне на паричния еквивалент на търпените от М. вреди съдът е взел предвид, че спрямо него за периода на процесното досъдебно производство са водени и други три досъдебни производства, прекратени, като и за трите от тях са претендирани поотделно обезщетения за вреди по ЗОДОВ в различни дела. При тези обстоятелства съдът е оценил свидетелските показания като недаващи достатъчно данни за отграничаване на вредите по процесното наказателно производство, тъй като сведенията са общо за досъдебните производства. Правен въпрос за цененето на свидетелските показания и за значението и на други досъдебни производства в периода на процесното като основание за съобразяване при присъждането на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, не се поставя, което препятства допускане на касационното обжалване. С оглед сторените съображения във връзка с поставения правен въпрос от касатора следва да се отбележи, че съпоставка с посоченото в изложението за допускане на касационното обжалване решение № 449 по гр.д. № 1393/2011 г., ІV г.о. не може да се направи, тъй като в соченото решение предмет на разглеждане е било незаконно обвинение по дело след разделяне на производството по търсене на обезщетение в четиринадесет самостоятелни производства, по всяко от което се претендира 1/14 част от общия размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, при идентичен доказателствен материал и еднаква фактическа обстановка.
Освен изрично поставения правен въпрос, касаторът е посочил, че обжалваното решение не е съобразено с обществения критерий за справедливост предвид жизнения стандарт в страната. Подобен довод обаче не е посочен при обжалването на първоинстанционното решение от страна на касатора в неговата въззивна жалба. По този проблем, както и по твърдението за несъобразяване в достатъчна степен на заболяване на ищеца, изричен правен въпрос не е поставен, което само по себе си води до недопускане на касационното обжалване, предвид разбирането, закрепено от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК. Твърди се още, че по сходен случай ВКС е присъдил по-високо обезщетение. Подобен извод, извън липсата на поставен правен въпрос, не може да се изведе, тъй като на преценка при определянето на справедливия размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се подложи комплекс от обстоятелства, които за всеки отделен случай са задължително различни (търпените вреди в неимуществената сфера не могат да бъдат обосновани само и единствено с тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, период на увреждането и пр.), поради което е житейски невъзможно такова сходство или идентичност, които да предпоставят присъждането на еднакво или близко по размер обезщетение. В заключение, липсата на правен въпрос по този кръг проблеми пречи на съда да извърши съпоставка между дадените от въззивния съд разрешения и разрешенията в цитираната от касатора съдебна практика по критерия на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1861 от 26 септември 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2056 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: