2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
София, 17.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
Теодора Гроздева
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1608/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
„Славекс” ЕООД гр.Ямбол е обжалвал въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 110 от 09.07.2009г. по гр.д.№203/2009г., с което е оставено в сила решението на Ямболския районен съд № 195 от 03.04.2009г. по гр.д.№ 1651/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Е. „Е. „АД гр. Пловдив изразява становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че искът по чл.108 ЗС е неоснователен, защото ищецът не е доказал правото на собственост на трафопост, изграден в сградата на супермаркет , построен в ПИ 7343, участващ в УПИ І кв.152 по плана на гр.Ямбол с административен адрес ул.”Граф И.”. Съдът е изложил съображения, че след като ищецът основава правото си на собственост на приватизационен договор, е следвало да докаже, че на Министерство на отбраната е предоставено за ползване обект трафопост и хидрофор, както и че е заплатил цената на трафопоста, който се намира в сградата на закупения супермаркет, а тези факти не са установени с безспорни доказателства. За обекта е издаден акт за частна държавна собственост № 881 от 25.10.2001г. в който като бивш собственик е посочен Н. –Електроснабдяване. Изложени са и съображения , че със Закона за електростопанството от 1975г. /отм./е въведен режим на изключителна държавна собственост върху съоръжения за пренос и разпределение на електроенергия, а с изключението на чл. 2 ал.2 е предоставена възможност само на кооперативни и други обществени организации с разрешение на А. „Е.“ да придобиват и притежават отделни електроенергийни обекти и то само за задоволяване на собствените си нужди от електрическа енергия. Оттук съдът е направил извод, че към момента на построяването на сградата на супермаркета, в която се намира трафопоста той е останал държавна собственост и не е приватизиран.
В изложението за допускане на касационното обжалване се посочва, че съдът е основал своите изводи на ксероксни копия от документи , за които в съдебната практика на ВКС се приема, че без да са заверени като преписи не са доказателства по смисъла на ГПК /отм./ -решение 316/12.04.1985г., ІІ г.о., решение 630/1995г. на ВКС , петчленен състав по гр.д.№ 391/1995г. Не е посочено обаче кои са тези документи и дали те са послужили за изграждане на решаващите изводи на съда, поради което не може да се приеме, че така поставеният въпрос е от значение за изхода на спора.
Вторият процесуален въпрос , който се поставя е за валидно извършените процесуални действия на пълномощника на ответника. За ищеца обаче не е налице правен интерес да се позовава на процесуални нарушения по отношение на противната страна. Освен това цитираното определение № 48 от 02.02.2009г. на ВКС, ІV г.о. няма никаква връзка с поставения въпрос доколкото по настоящото дело са представени доказателства , че пълномощникът е юрисконсулт .
Твърдението за превратно тълкуване на доказателствата се покрива с основанието за необоснованост по чл.281 ГПК и обуславя неправилност на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК и поради това този въпрос не може да служи като критерий за допускане на касационното обжалване.
Поставен е материалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.92 ЗС. Поддържа се, че в нарушение на съдебната практика на ВКС, в която се приема ако не е уговорено друго при прехвърляне на недвижим имот се счита, че са прехвърлени и постройките, съдът по настоящото дело е отрекъл придобиването на собствеността на трафопоста. Това правило обаче важи, когато подобренията са собственост на прехвърлителя на земята. Разглежданият случай е различен, защото в случая е продаден конкретен, описан в договора обект – сграда, следователно няма основание за тълкуване на договора с оглед разпоредбата на чл.92 ЗС. Вторият материалноправен въпрос за правоприемството между Н. и „Е. България електроразпределение” АД също не обуславя крайните изводи на съда за неоснователност на иска , тъй като искът е отхвърлен поради недоказаност на правата на ищеца, а не поради зачитане собствеността на ответника.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 110 от 09.07.2009г. по гр.д.№203/2009г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: