О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 755
гр. София, 12.07.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 894 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х. и М. А. Д. против решение №59/18.03.2010 г., постановено по в.гр.д. №8/2010 г. от Окръжен съд – Смолян, с което е оставено в сила решение №123/02.08.2007 г., постановено по гр.д. №115/2006 г. от Районен съд – Мадан. Против същото решение е подадена и касационна жалба от А. С. Ю..
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбите.
Касационните жалби са подадени в срок, насочени са против въззивно решение и са процесуално допустими по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК.
Предвид постановеното по делото решение на ВКС по реда на чл.290 и сл. от ГПК, въззивното производство, по което е постановено обжалваното решение, е ограничено в рамките на отменената част на решението на окръжния съд от ВКС и само в частта, в която делото е върнато за ново разглеждане от ВКС, а именно произнасяне по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на ответника да премахне изградената в имота сграда, както и по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и по предявения установителен иск за собственост от А. Ю. , М. Д. и А. Х.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел от фактическа страна, че собствеността върху земеделската земя е възстановено с представеното по делото решение на поземлената комисия, като не е налице промяна в предназначението на земята и изградената в нея постройка, без учредено право на строеж, пречи на пълноценното упражняване на правата на собственика па имота, като е постановено нейното премахване. Горните изводи на въззивния съд са направени след събирането на доказателства относно наличието на промяна в предназначението на земята от земеделска земя в такава с друго предназначение, предвид осъщественото строителство. По предявения насрещен иск за собственост, установителен с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, въззивния съд е приел, че същия е неоснователен, тъй като не са били налице предпоставките за придобиването на имота въз основа на давностно владение от ищците по насрещния иск, доколкото имотът е земеделска земя, правото на собственост върху която подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на придобивната давност на същия имот намира приложение ограничението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, като с оглед данните по делото срокът на придобивната давност не е изтекъл. Същите изводи съдът е направил и по отношение на построената без учредено право на строеж чест от сграда в имота, собственост на ищците по иска с правно основание чл.109 от ЗС.
Решението на въззивния съд е постановено след касационно отменително решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК, като отмяната на решението на въззивната инстанция при първото разглеждане от тази инстанция, е наложено от необходимостта от събирането на доказателства във връзка с наличието или не на предназначението на земеделската земя, както и следващите се от това последици за правните изводи относно принадлежността на правото на собственост върху постройката в имота и върху самия имот, предвид насрещния иск за собственост. Следователно, на основание чл.294 от ГПК, решението на въззивния съд може да се обжалва само във връзка с нарушения, допуснати при второто разглеждане на делото от въззивната инстанция, респективно само правни въпроси, поставени във връзка с тази нарушения могат да се поставят като основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280 от ГПК.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на А. Х. и М. Д. се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочения въпрос е относно компетентността на вещото лице по приетото като доказателство заключение по техническата експертиза. Правния въпрос, сочен като основание за допускане на касационното обжалване, следва да е в рамките на спора между страните, респ. да е налице произнасяне по процесуалния въпрос от съда и то по възникнало процесуално правоотношение между страната и съда. От това следва, че така поставения от жалбоподателя въпрос, следва да е поставен от страната пред въззивния съд и да е налице произнасяне от негова страна при допускането на експертизата или при приемането като доказателство на заключението в открито съдебно заседание. Видно от материалите по делото, жалбоподателят не е възразил по компетентността на вещото лице по допусната експертиза както при нейното допускане, така и при нейното приемане, т.е. по така поставения процесуалноправен въпрос не е налице произнасяне от страна н въззивния съд и този правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК.
Материалноправните въпроси, поставени от жалбоподателите А. Х. и М. Д. касаещи произнасянето на въззивния съд досежно принадлежността на правото на собственост на ищците по делото и основаващо се на наличието на предпоставките за възстановяването на правото на собственост на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и косвения с. контрол на актовете на поземлените комисии са неотносими към настоящото производство, доколкото не са в рамките на спора, очертан с отменителното решение на ВКС, като по тези въпроси със същото решение на ВКС касационния съд се е произнесъл и не е намерил основание за връщането на делото за произнасяне по тях. В тази насока и представените съдебни решения, обосноваващи по твърденията на жалбоподателите наличието на касационните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК са неотносими към настоящия спор.
Съдът е приел, че са налице действия, ограничаващи пълноценното упражняване на правата на собственика, по предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, както и че така заявеното от ищците по този иск следва да се уважи в пълен размер. Твърденията в изложението на касационните основания, че не са налице такива действия, касаят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, като фактите и възприетото от фактическа страна от въззивния съд не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото касаят обосноваността на съдебния акт. Необосноваността на въззивното решение не е сред основанията, водещи до основателност на искането за допускането на същото до касационно обжалване. Необосноваността на решението е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, касаещо неговата правилност, която следва да се преценява след допускането на касационното обжалване, не и в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване, предвид неговата факултативност.
Не е налице противоречие между възприетото от въззивния съд по произнасянето по иска с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на дадената с решението защита и заявената в исковата молба, доколкото е налице идентичност между заявения с исковата молба петитум по отношение на искането за премахване на постройката, изградена в имота на ищците и диспозитива на решението. За частта, изградена извън имота, собственост на ищците липсва произнасяне от съда, поради което и поставения правен въпрос, както и наведените доводи за противоречие на произнасянето по този процесуалноправен въпрос с цитираното решение №245/26.03.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. е неотносим към спора, доколкото е извън произнасянето на въззивния съд.
В изложението на касационните основания към жалбата на А. Ю. се сочат касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, касаещи възприетото от въззивния съд по косвения с. контрол на административния акт на поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост върху имота. По съображенията, изложени по-горе, този въпрос не е в рамките на настоящото въззивно производство, доколкото неговия предмет и граници са очертани от отменителното решение на ВКС, като с решението си, ВКС се е произнесъл по този правен въпрос на основание чл.290 от ГПК и връщането за ново разглеждане на спора е обусловено от други съображения. Сочения правен въпрос следва да е в рамките на произнасянето на въззивния съд по спора между страните, като доколкото спора по повдигнатия правен въпрос не е сред очертания с отменителното решение на ВКС предмет на въззивното производство, то и в производството по чл.288 от ГПК, повдигнатите въпроси относно законосъобразността на решението на поземлената комисия и косвения с. контрол върху него са неотносими към спора по настоящото дело. В тази връзка не следва да се обсъждат доводите и на този жалбоподател, направени в производството по допускането на касационното обжалване.
По изложените съображения, не са налице касационните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №59/18.03.2010 г., постановено по в.гр.д. №8/2010 г. от Окръжен съд – Смолян, с което е оставено в сила решение №123/02.08.2007 г., постановено по гр.д. №115/2006 г. от Районен съд – Мадан.
Председател: Членове: 1. 2.