О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1452/2019 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К. срещу решение №ІІІ-116 от 30.10.2018г по в.гр.дело № 1308/2018г. на Бургаски окръжен съд,с което изцяло е потвърдено решение №1285 от14.06.2018г на Бургаски районен съд. Като неоснователен е отхвърлен иска на касаторката на основание чл. 49 срещу ответника „Медиатор 2010”ООД и срещу К. Г. К. по чл. 45 от ЗЗД , тези лица да я обезщетят за неимуществени вреди от негативна журналистическа публикация -статия публикувана на 18.03.2014 в електронно издание на ответника със заглавие „Новите пионки от наркоканалите през Пристанище Бургас и „касичките” на властта в бизнеса с храните“, чиито автор е ответницата К.. Като неверно ,опозоряващо унизително и приписващо престъпление, каквито ищцата не е извършила , се изтъква твърдението в част от статията че са „проследени” нейни (на ищцата) „ воаяжи до Дубай, също и произход на средствата за покупка на няколко апартамента в С.. До ареста й обаче няма да се стигне.“ В материала е публикувана снимка на ищцата , под която има текст със съдържание:„Д-р. Д. К. от ГЕРБ – бившата директорка на ОДБХ-Бургас е купила няколко апартамента в С.,обича воаяжи в Дубай, но сега е отстранена от работа”.
Въззивният съд е изследвал цялото съдържание на процесната статия не единствено посочените от ищцата части. Позовал се е на нейната същина като решаващо е приел,че в публикацията не се съдържат обидни изрази , статията не визира само и пряко ищцата, сочат се имена и на други длъжностни лица и се публикуват снимките им , публикацията е част от поредица статии на същия автор представляващи извършено журналистическо разследване за посредническата дейност на дружеството „Стив Груп“ ООД на територията на Пристанище-Бургас. Към момента на публикацията срещу ищцата е било образувано дисциплинарно производство ,била е отстранена от работа със заповед като държавен служител. Било е висящо досъдебно производство, насочено срещу нея като директор на ОДБХ-Бургас . Не се е установило по делото ищцата да е пътувала до Дубай или да е посещавала страната , но ответниците в качеството им на написал статията журналист и дружество,в чиито сайт е публикуван материала, не са действали противоправно.Правото да се изразява и разпространява мнение не е използвано за накърняване доброто име на другиго .Невъзприемайки за установена обидата като основание,при изследване верността на твърденията в публикацията въззивният съд се е позовал на преценката си за допустимата намеса и пропорционалност при защита на двата интереса, изследвайки последователно фактите в насоките : Дали е засегнат въпрос от обществен интерес; Характер на намесата; Положението на клеветящия;Статус на наклеветения; Предмет на спорните изявления, средства, форма, обстоятелства; Причини за намесата; Публичност на спорното изявление и последици от него .Посочено е, че публикувата статия визира различни персонажи, заемащи публични държавни длъжности с обществена значимост, между които и ищцата. Отразява се и се анализират назначения и отстраняване от длъжности от публични държавни постове, като са направени социални и политически анализи и прогнози. Изнесените обстоятелства и изказаните мнения за контрабанда на стоки и за наличието на наркоканали са общи, не визират ищцата,няма личностни нападки срещу нея; не й се вменява престъпление и не целят опозоряване,а да е информира обществото по значими теми, като условията при които се осъществява контрол от натоварените държавни институции и длъжностни лица при внос на стоки на територията на Пристанище-Бургас . Изнесеното за ищцата е направено от журналист, който в това си качество се ползва с най-висока защита по чл.10 от Конвенцията, по обсъждане на значима политическа, икономическа и социална тема като основен предмет на журналистическото внимание в процесната статия, а заеманата от ищцата длъжност предполага по-голяма търпимост по отношение на журналистически изявления и нападки, и по-слаба защита по чл.8 , ал.1 от Конвенцията. Решаващият извод на въззивния съд по отношение на журналистическата добросъвестност е , че възприетото от ищцата негативно внушение за нея в случая не излиза извън рамките на допустимото журналистическо поведение по чл.10 от Конвенцията като се има предвид верността на твърденията ,че тя е отстранена дисциплинарно и че се води разследване. Изръзът „проследени воаяжи до Дубай“ и ,че ищцата „обича воаяжи до Дубай“самостоятелно не са позорящи, обидни и клеветнически твърдения, те са посочени в контекста на информирането за извършени проверки, като явно почиват на предположения. Критерият за отговорна журналистика следва да отчита факта, че онова, което журналистът представя на обществото, е статията като цяло . Въззинният съд се е позовал на установена практика на ЕСПЧ в подкрепа на изводите си .
В изложението са формулирани три въпроса . Посочва се основание по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК по първите два , свързани с противоправността на публикаця в която се използвани неутрални изрази и думи , които не са обида или клевета , но в контекста директно навеждат към обвинение в корупция и неправомерни действия, респ. публикация , в която се твърди че са „проследени” т.е разследвани конкретни действия на лице , а се установи че такива не са осъществени , нито разследване е извършено.
Изтъква се противоречие със съдебна практика на ВКС (реш. № 62/2012г по гр.д №1376/2011г ІV г.о, реш. № 164/2015г ІV г.о .) Изтъква се, че съгласно установената практика на ВКС свободата на мнение не трябва да се използва, за да се увреди доброто име на другиго (реш. №62/2012г гр.д №1376/2011г, ІV г.о). В изложението се сочи ,че съдът е правил предположения какво е имал предвид автора,което е недопустимо. Вменяването на читателя ,че ищцата е част от „политическите касички” е твърдение за извършени престъпни деяния . Основание по чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК се поддържа по въпроса допустимо ли е да се приеме ,че журналистите неправомерно могат да опетняват доброто име на личността с цел търсене на сензация , в името на свободата на словото.
В общ отговор ответниците оспорват съображенията за допускане на жалбата до разглеждане. Съобразена е изцяло практиката на ВКС и ЕСПЧ с оглед предмета на делото и по въпроси, свързани с противоправно поведение при журналистическа публикация. При втория въпрос не се интерпретират вярно събраните доказателства Претендират се разноски от дружеството .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В настоящето изложение са формулирани въпроси по който липсва общото условие към съдържанието им по чл. 280, ал.1 ГПК, както и основание по критерия в чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Първият въпрос няма еднозначен правен отговор при фактите, на които защитата го основава. Установената практика на ВКС не обвързва пряко извода за противоправност при журналистическа публикация с уличаването в смисъла, изтъкван при формулирането на въпроса.. Не е обоснован критерия на чл. 280 ,ал.1т.1 ГПК поради противоречие с решение №62/2012г на ІV г на ВКС по формулирания въпрос, както и с решение №164/2016г на ІV г.о в които е даван отговор на други въпроси Касаторката не пояснява каква е връзката на цитираната съдебна практика с поставения в изложението въпрос,в решаваща за изхода на делото насока. Цитираните в изложението две съдебни решения от практиката на ВКС не изразяват обратно на възприетото от въззивния съд разбиране относно противоправността ,подлежаща на доказване като злоупотреба с право при конкретните обстоятелства. Обсъдени са елементите на деликтната отговорност, но в спецификата на отговорност за вреди от негативна журналистическа публикация в печатно издание, както и стълкновението между конституционно гарантираните права.
Съгласно установената съдебна практика на ВКС част от която цитирана както от въззивния съд ,така и от касатора , когато фактът е верен разпространението му чрез печатно издание не е противоправно, а когато не е верен, от значение за отговорността по иска са и други обстоятелства, също изяснени в практиката на ВКС ( реш.№484/2010 по гр.д № 1438/2009 ІІІ г.о реш. № 369/2015г по гр.д №2098/2015г , реш.№85/2012г по гр.д № 1486/11Г ІV г.о , реш. №62/2012 по гр.д №1376/11г, ІV г.о ,реш. № 85/2012 по гр.д№1486/2011 ІV г.о и др ) и практиката на ЕСПЧ (Yordanova and Toshev v. Bulgaria, Bozhkov v. Bulgaria , Handyside v. the United Kingdom , Perna v. Italy, Pedersen and Baadsgaard v. Denmark, Fressoz and Roire v. France, De Haes and Gijsels v.Belgium, Thorgeir Thorgeirson v. Iceland, Leander v. Sweden, /Hertel v. Switzerland и др. ) .
Правните изводи на съда са не в противоречие,а в съответствие с тази практика предвид конкретни обстоятелства , които съдът водещо е отчел . Решението на Бургаски ОС опредметява установеното разбиране, че когато се касае за публикации в пресата,за всеки конкретен случай подлежи на изследване дали освен оценка и мнение по обществен въпрос, публикацията не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт ,съответно на изследване за вярност подлежат само фактическите твърдения, а коментарът на фактите се отнася към оценъчните съждения, по отношение на които преценката за противоправност също не е изключена, но ако са обидни .
Вторият въпрос в изложението се свързва с израза „проследени са воаяжи на ищцата до Дубай” като неверно твърдение заедно с изречението:”бившата директорка на ОДБХ-Бургас е купила няколко апартамента в С. , обича воаяжи до Дубай, но сега е отстранена от работа”. Конкретно насоката във въпроса е дали е налице противоправно деяние когато се твърди , че са „проследени ,т.е разследвани действия на лице, а се установи, че то не е осъществило такива действия и разследване не е извършвано изобщо”.И тук противоправността на действията не е пряк извод от условието във въпроса, изтъкнатата от касатора съдебна практика не съдържа отговор в тази насока , поради което не е изпълнено както общото , така и специалното изискване за допускане на касационно обжалване по този въпрос.И тук съдът не е игнорирал съдържанието на написаното,отговорено е на фактическите доводи на защитата съобразно установеното в практиката на ВКС при практическо разграничение между негативни твърдения в рамките на конституционно гарантираната свобода на словото и правото на мнение , съответно разпространението му в печатно издание с оглед границите в които същото се упражнява,съответно злоупотребата с право когато целта не е да се информира или даде оценка,а да се навреди на доброто име.Изключвайки в частност целта да е била да се вреди въззивният съд не е пренебрегнал контекста на думите за сметка на едно буквално възприемане.
Третият формулиран въпрос няма правно съдържание , а изразява негодувание от крайния резултат . Окръжен съд-Бургас не е приемал ,че „журналистите могат неправомерно да опетняват доброто име на личността с цел търсене на сензация” както се постулира във въпроса. При формулировката на този въпрос се включват оценки, които въззивният съд не е давал и които не кореспондират с фактическата обстановка по делото , възприета от решаващия съд. БОС е достигнал до извод за липса на противоправност по начина, указан в установената практика на ВКС , като решаващо е обосновал изводите си на целта на публикацията включително – цел различна от тази , посочена негативно във въпроса, считана от защитата за подразбираща се ,или за установена.
Разноски за адвокатска защита са установени от ответника по касационната жалба „Медиатор 2010”ООД , в размер на 850 лева , която сума на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди .
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № ІІІ-116 от 30.10.2018г по в.гр.дело № 1308/2018г. на Бургаски окръжен съд
Осъжда Д. Д. К. да заплати на „Медиатор 2010”ООД със седалище [населено място] сумата 850 лева разноски за настоящата инстанция
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .