3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.. 756
С., 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 337/2009 година
Производство по чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. В. Х. срещу въззивно определение№ 481 от 09.05.2008 г. по ч.гр.д.№ 1321/2008 г. на С. градски съд, с което се оставя без уважение частната й жалба срещу определение от 02.11.2007 г., с което производството по гр.д.№ 23991/2006 г. на С. районен съд, 68 състав е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК (отм.).
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл.280, ал.3, т.4 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] изразява становище за недопустимост на касационно обжалване на въззивното определение по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустимо.
В съобразителната част на обжалваното определение е прието, че доколкото отговорността на застрахователя е функция от тази на деликвента, фактът, че претенция за неимуществени вреди, предмет на и на разглежданото производство е предмет и на друго производство пред друг съд, разрешаването на спора с влязъл в сила съдебен акт пред наказателния съд досежно наличието на вреда и нейния размер е от значение за правилното решаване и на настоящия спор и в този смисъл са налице предпоставките за спиране на производството по него.
ВКС – ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационни основания, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от настоящата жалбоподателка частичен иск срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени при ПТП, настъпило по вина на застрахован при ответника водач по задължителната застраховка “гражданска отговорност”. По делото е представена Присъда № 24 от 20.08.2007 г. по н.о.х.д.№ 1008/2006 г. на Врачанския районен съд (без отбелязване, че е влязла в сила), от която е видно, че в образуваното наказателно производство срещу водача-деликвент настоящата жалбоподателка е предявила граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, който иск, черпещ основанието си в чл.45 ЗЗД е уважен до размер на сумата 10 000 лв.
Преценката на С. градски съд, че влязлата в сила присъда в гражданската й част ще е от значение за правилното решаване на спора по спряното производство е законосъобразна. Налице е връзка на обусловеност между двете дела досежно дължимия на ищцата размер на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от тази на деликвента, то от значение за гражданския съд е въпросът ще се репарират ли се с присъденото от наказателния съд обезщетение действително претърпените от нея вреди или разликата над присъдения размер следва да се поеме от застрахователя.
Настоящият състав приема, че в изложението си частната жалбоподателка не е формулирала онзи процесуалноправен или материалноправен въпрос, който като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд осъществява основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Същевременно с представеното решение № 1350 от 24.10.2003 г. по т.д.№ 2198/2002 г. , ТК, ВКС не се доказва и наличието на допълнителното основание за достъп до касация- противоречива съдебна практика.
По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. З ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Второ отделение на търговска колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение№ 481 от 09.05.2008 г. по ч.гр.д.№ 1321/2008 г. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3