3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
[населено място], 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 16.10.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1307/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на захари С. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11409/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността „охранител”, извършено със заповед от 15.07.14 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК във връзка с пет групи въпроси, които за от значение за изхода на делото: 1. За момента, от който тече погасителната давност за иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, при направено възражение на ответника за нея и за доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата във връзка с това възражение; 2. За кредитирането на показания на свидетели, които са в дългогодишни трудови правоотношения с работодателя, без да е отчетена възможната им заинтересованост; 3. Относно връчването на заповедта за уволнение „при отказ” – каква е процедурата и как се установява връчването; 4. За съдържанието на мотивите и диспозитива на съдебния акт, когато искът се отхвърля едновременно като погасен по давност и като неоснователен по същество. Погасява ли се по давност искът с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ или срокът по чл.358, ал.1,т.2 КТ е преклузивен?. 5. За допустимостта на изменението по размер на иска по чл.225, ал.1 КТ пред въззивната инстанция.
ВКС намира, че сочените основания за допускане на обжалването не се установяват.
Въззивният съд е отхвърлил иска по две групи съображения, всяка от които самостоятелно обуславя този резултат.
Според съображенията от първата група, изложени във връзка с направеното от ответника в отговора на исковата молба възражение за давност, искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ се предявява в двумесечен срок от прекратяване на тр. правоотношение. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели , на 18.07.14 г. и към момента на подаване на исковата молба – 6.11.14 г., давностният срок е изтекъл. Подробно са изложени мотиви във връзка с установяване на връчването – след обсъждане на свидетелските показания и анализ на относимите писмени доказателства.
Алтернативно съдът е изложил съображения и по същество за неоснователност на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. След подробен анализ на доказателствата по делото е приел, че наказанието е наложено при спазване на императивните норми на чл.193 и 195 КТ, дисциплинарното нарушение е установено и е достатъчно тежко за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
При тези данни по делото, първата група въпроси не е разрешена в противоречие с цитираната практика на ВКС. Моментът на връчване на заповедта е установен във връзка с направеното възражение за давност от ответника и със събраните по делото относими доказателства – показанията на св. В., представените обходен лист и писмо на Г. от 22.10.11 г.
Не е налице противоречие с цитираната практика на ВКС и по втората група въпроси: и двете групи съображения на въззивния съд за неоснователност на иска са основани не само на свидетелските показания на посочените от работодателя служители, а на съвкупния им анализ с други доказателства, които подкрепят казаното от свидетелите / р. по гр.д. №1058/10 г. на първо г.о. и по гр.д. №759/10 г. на второ г.о. на ВКС/.
Третата група въпроси също не е разрешена в противоречие с практиката на ВКС – възможността за връчване на заповедта за уволнение при отказ / когато служителят отказва да я получи/ не се оспорва в изложението на касатора и е застъпена в практиката на ВКС. Отказът в случая е удостоверен с подписа на двама свидетели, един от които е разпитан пред съда за обстоятелствата, свързани с връчването. Така въззивното решение по въпроса съответства на практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №6897/14 г. на четвърто г.о. на ВКС.
Четвъртата група въпроси също е разрешена в съответствие с практиката на ВКС – в цитираното от въззивния съд ТР №1/15 г. ОСГК е посочено, че срокът по чл.358, ал.1,т.2 КТ е давностен, което обуславя неоснователност, а не недопустимост на иска. Сочената от касатора непрецизност в решението на въззивния съд да отхвърли иска като погасен по давност, в съответствие с първата група решаващи съображения, в случая не се отразява на крайния резултат – общият отхвърлителен диспозитив на първата инстанция, потвърден с въззивното решение, обхваща и двете причини за отхвърляне на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ.
При липса на основание за допускане на обжалването по обуславящия иск с пр. осн. чл.344, ал.1,т.1 ГПК, последната група въпроси, свързани с изменението по размер на акцесорния иск по чл.225, ал.1 КТ е без значение за спора.
Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК – поставените от касатора въпроси са разработени в практика на ВКС, на която въззивното решение съответства.
Затова ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11409/16 г. от 13.12.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: