4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С., 20,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1043/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ТБ [фирма] – [населено място] против решение № 957 от 26.05.2011 г. по ф.д. № 11/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация-Т. А. С. от [населено място], чрез процесуалният си представител, е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дружеството – касатор, чрез своите процесуални представители е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1,2 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – 1/ „ Има ли действие между акционерите джирото за прехвърляне на акции на едно търговско дружество и как този факт се отразява върху активната легитимация, 2/ Каква е доказателствената сила на представените по делото и неоспорени от страните протокол от ОСА на едно търговско дружество и констативния протокол, съставен от нотариус. Доказателство ли са същите за броя на представения на събранието акционерен капитал.3/ Каква е доказателствената сила на удостоверението за актуално състояние, издадено от съда относно капитала на едно търговско дружество / банка.”. Касаторът подробно е проследил осъществените факти, като е аргументирал относимостта на поставените въпроси за изхода на спора. Разгледал е представените доказателства в контекста на своето становище по основателността на иска. Поддържал е, че изводите на съда по поставените въпроси давали основание да се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като пример в тази насока е посочено решение №327/03г. на ВКС, V г..о , с което било прието, че джирото има само декларативно действие по отношение на дружеството, а с решение № 817/07г. на ВКС, І т.о. било прието, че качеството на съдружник или акционер на ищеца към момента на решението на ОС, чиято отмяна се търси е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните. Направен е извод за неправилност на приетото от съдилищата за наличие на активна процесуалноправна легитимация по повдигнатия спор. Страната подробно е развила разбирането си за неправилност на решаващите изводи на съда, свързани с преценката на представените доказателства, а оттам и приетото по основателността на иска, което е обвързала с основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.Довод в тази насока е поддържаното, че по тези въпроси следвало да бъде формирана съдебна практика, след като ВКС нямал решения по тях.
Формулираните от касатора въпроси установяват наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но спрямо него не се обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на поставените въпроси. Така например- решение №327/03г. на ВКС, V г.о. обективира не само посочения от страната извод, свързан с декларативното действие на вписването на джирото в книгата на акционерите, но и това, че уведомлението на дружеството от приобретателя на поименни акции, посредством джиро, прави противопоставими на дружеството правата на приобретателя на тези акции като акционер на дружеството.За да приеме наличие на активна материалноправна, респективно процесуалноправна легитимация за успешно провеждане на иска по чл.74 ТЗ в лицето на ищеца, решаващият състав е приел, че прехвърлянето на акции към момента на осъществяване на джирото се е подчинявало на разпоредбата на чл.15 от Устава на банката, която разпоредба от своя страна установявала забрана за продажба и прехвърляне на поименни акции на банката за срок от пет години, считано от датата на приетите изменения на устава, освен между акционери притежаващи поименни акции или ако Надзорния съвет на банката одобри прехвърлянето.С оглед тези фактически данни е приета недоказаност на възражението за транслативен ефект на джирото, а оттам и поддържаната от ответната банка липса на легитимация на ищеца по иска по чл.74 ТЗ. Т.е. въззивният съд не е приел нещо различно от приетото с посоченото решение на ВКС, нито тези решаващи изводи са в противоречие с приетото и с приложеното и цитирано решение №812/07г. на ВКС, І т.о., тъй като съдът не е мотивирал, че качеството съдружник или акционер на ищеца не съставлява изискване за завеждане на иск по чл.74 ТЗ, а само е отчел и то като правен извод с оглед събраните доказателства, че ищеца има качеството на акционер, тъй като възражението, че няма такова качество е останало недоказано. Следователно, не е налице противоречиво разрешаване на поставен правен въпрос по разгледаните решения, за да бъде обоснован довода за наличие на основание по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, изведени от диспозитива на цитираното и от страната тълкувателно решение, не са изложени доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Касаторът не е обосновал довод за конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, която да изисква, респективно да налага тълкуване.А именно това е предпоставката водеща до наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК при поддържаната липса на формирана практика на ВКС, както сам е дефинирал основанието и касатора. Изложените доводи не водят до извод за непълнота или неяснота на уредбата, а до оплакване за неправилност на изводите на съда, с оглед преценката на събраните писмени доказателства, въз основа, на които е бил направен извода на съда за основателност на предявения иск. Различната интерпретация на тези доказателства не обосновава извод за непълнота или неяснота на уредбата, още повече, че посочените от страната доказателства са били обсъдени и от решаващият състав, който обаче е извел различен правен извод. Или, тъй като съдът е разглеждал именно тези доказателства, зачел е тяхната доказателствена сила по фактите, които те удостоверяват, той не е приемал,както посочва страната, че те нямат доказателствена стойност, а това, че не установяват, конкретни факти необходими да се приеме, че събранието е проведено в съответствие с изискванията на закона и устава.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 957 от 26.05.2011 г. по ф.д. № 11/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: