1
7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
гр.София, 23.10.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N2654 описа за 2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.03.2019г. по гр.д.№650/2016г. на ОС Враца, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Жалбоподателят „СТМ Дизайн” ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и че решението е постановено при допусната очевидна неправилност. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответниците ЕТ ”Мездреа-Митко Киряков” и Т. М. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С решение от 26.03.2019г. по гр.д.№650/2016г. на ОС Враца е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС на „СТМ Дизайн“ ЕООД срещу ЕТ „Мездреа-Митко К.“ и Т. М. К. на за предаване собствеността и владението на имоти, придобити от последните на основание покупко-продажбата във формата на акт № 47, т. IX, рег. № 2617, нот.дело № 1787 /2008 г.
Установено е по делото, че с решение от 09.12.2016г. по гр.д.№1546/2016г. ВКС , І г.о., е обезсилил въззивно решение № 523 от 09.12.2015 г. по възз. гр.д. № 688/2015 г. на Врачанския окръжен съд, г.о., в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на „СТМ Дизайн“ ЕООД срещу ЕТ „Мездреа-Митко К.“ и Т. М. К., с правно основание чл.108 ЗС и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да съобрази произнасянето по иска с правно основание чл.108 ЗС с изхода от спора по обуславящия го иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
След връщане на делото Врачански окръжен съд е образувал гр.д.№650/2016г. и на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК е спрял движението по същото съобразно указанията на ВКС до постановяване на решение по преюдициалния спор по гр.д.№310/2014г. по описа на РС Мездра.
Съдът е констатирал, че с решение № 317 от 06. 11. 2017г. по в. гр. дело № 454/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение е отменил частично решение № 80 от 26. 04. 2017г. по гр. дело № 310/2014г. на Мездренски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт /№/, т. ІХ, рег. /№/, нот. д./№/ от /дата/., поради невъзможен предмет, в частта му, в която „Динко Петров“ ЕООД продава на Митко Т. К., действащ като ЕТ „Мездреа – Митко К.“ и на Т. М. К.: фоайе с площ 40 кв.м. и инсталирано ел. табло, изложбена зала с площ 22 кв.м. и склад с площ 23 кв.м., находящи се на партерния етаж от масивна четириетажна производствена сграда в [населено място], [улица], както и санитарен възел /умивалня и две тоалетни/, със застроена площ 16 кв.м. и коридор със застроена площ 30 кв.м. на втория етаж от същата масивна четириетажна сграда, и с което е потвърдено частично първоинстанционното решение в останалата му част, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД досежно магазин с площ 8 кв.м. на партерния етаж, стая техници с площ 40 кв.м. на втория етаж, правото на строеж, надстрояване и пристрояване върху четириетажната сграда и мястото и досежно цялото дворно място.
Установено е също така, че с решение от 09.01.2019г. по гр.д.№1100/2018г., ВКС, ІІІ г.о. като е отменил частично въззивното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от „СТМ Дизайн“ ЕООД срещу Митко Т. К., действащ като ЕТ „Мездреа – Митко К.“, Т. М. К. и „Динко Петров“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт /№/, т. ІХ, рег. /№/, нот. д. /№/ от /дета/, поради невъзможен предмет, в частта му, в която „Динко Петров“ ЕООД продава на Митко Т. К., действащ като ЕТ „Мездреа – Митко К.“ и на Т. М. К.: фоайе с площ 40 кв.м. и инсталирано ел. табло, изложбена зала с площ 22 кв.м. и склад с площ 23 кв.м., находящи се на партерния етаж от масивна четириетажна производствена сграда в [населено място], [улица], както и санитарен възел /умивалня и две тоалетни/, със застроена площ 16 кв.м. и коридор със застроена площ 30 кв.м. на втория етаж от същата масивна четириетажна сграда и е оставил в сила същото решение в останалата отхвърлителна част. Като е потвърдил въззивното решение в останалата му част съдът е отхвърлил и иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД досежно магазин с площ 8 кв.м. на партерния етаж, стая техници с площ 40 кв.м. на втория етаж, правото на строеж, надстрояване и пристрояване върху четириетажната сграда и мястото и досежно цялото дворно място.
Като е констатирал влизането в сила на решението по преюдициалния спор за нищожността на сделката, извършена с покупко – продажба, обективиран в нот. акт /№/, т. ІХ, рег. /№/, нот. д. /№/ от /дата/г., въззивният съд в настоящето производство е възобновил производството по иска на „СТМ Дизайн“ ЕООД срещу ЕТ „Мездреа-Митко К.“ и срещу Т. М. К., с правно основание чл.108 ЗС. В решението си Върховният касационен съд, състав на първо г.о. , е дал указания за това, че съдът при новото разглеждане на делото следва да съобрази разпоредбата на § 2 ДОПК и правилото на чл.62 АПК , която допуска възможност за поправка на очевидни фактически грешки в постановленията по чл.246 ДОПК, които са индивидуални административни актове, както и че следва да се разгледа възражението на ответниците ЕТ „Мездреа-Митко К.“ и Т. К. за придобивна давност на основание покупко-продажбата във формата на акт/ №/, т. IX, рег. /№/, нот.дело /№/ от /дата/ г. Прието е, че възражението е направено своевременно – с отговора на исковата молба (т.5 на стр.5 от отговора на исковата молба, л.75 по гр.д. № 310 /2014 г. на Мездренски РС) и при извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния имот на оригинерно основание по силата на поправеното постановление за възлагане, въззивният съд е следвало да разгледа възражението, че ответниците ЕТ „Мездреа-Митко К.“ и Т. К. са придобили имота по давност, изтекла след осъществяване на посоченото от ищеца придобивно основание, в резултат на добросъвестно владение, установено със сключването на договора за покупко-продажба на 01.12.2008 г. до предявяването на иска (на 09.04.2014 г.) въз основа на непрекъснато, необезпокоявано и явно за всички владение, като добросъвестни владелци, дори и продавачът им да не е бил собственик или да е бил налице порок в придобивното основание при продажбата, защото не са знаели това.
При новото разглеждане на делото съдът, като е взел предвид дадените му от ВКС указания е приел за установено от приложеното постановление за възлагане на недвижим имот /№/ от /дата/ по изп.д./№/ по описа на АДВ, РД-В., че ищовото дружество “ СТМ Дизайн“ ЕООД, е придобило собствеността на описания в постановлението недвижим имот, без земята-УПИ /№/ в кв./№/ по плана на [населено място] с площ от 535 кв.м. Установено е, че на 01.12.2008 г с нот. акт /№/ от /дата/. ответниците ЕТ „„Мездреа-Митко К.“ и Т. К. закупуват обособени части от партерния етаж на процесната четиетажна масивна производствена сграда и обособена част от втория етаж на същата сграда, подробно описани в нот. акт, заедно с дворното място от 535 кв.м., представляващо УПИ /№/ с п./№/ в кв./№/ по плана на [населено място], а на 09.12.2008 г с постановление /без номер и данни за вписване в регистъра на СВ при МРС, публичен изпълнител при РД на АДВ-В./, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановление/№/ от /дата/ по изп.д./№/ от 01.12.2008 г, с добавяне на израза „ведно със земя от 535 кв.м., представляваща УПИ /№/ с п./№/в кв./№/по плана на [населено място].
Въззивният състав е приел, че постановлението на АДВ РД-В. за поправка на очевидна фактическа грешка е не е породило прави последици, тъй като с него не се поправя грешка в първоначалното постановление, а под формата на поправка се възлага нов имот- земя от 535 кв.м. Съдът се е позовал на съдържащите се в приложеното гр.д.№679/08 г по описа на Мездренски районен съд документи от АДВ РД [населено място] по извършената публична продан по изп.д./№/ съобщенията за продажба на търг с тайно наддаване, съобщението за публична продажба на обособените части на процесната четириетажна сграда в кв. 68 по плана на р.М., включително и разпореждането на АДВ за определяне окончателна оценка на тези обособени части предмет на търга и в тях никъде не е обявена продажба на търг и на земя от 535 кв.м. представляваща УПИ /№/ с п./№/ в кв./№/ по плана на [населено място].
При тези данни съдът е счел, че постановлението за поправка е нищожно и не е породило никакви правни последици за ищеца “ СТМ Дизайн“ ЕООД, поради което дружеството не станало собственик на процесите 535 кв.м. земя представляваща УПИ /№/ с п./№/ в кв/№/ по плана на [населено място] и предявения иск против ответниците за тази земя на основание чл. 108 от ЗС е неоснователен, поради което го е отхвърлил.
Въззивният съд , съобразявайки се с указанията на ВКС, е изложил съображения и за това, че след като с решение№163/09.11.2019 г по гр.д.№1100/18 г влязло в законна сила, ВКС се е произнесъл по същество и е отхвърлил иска на ищеца за нищожност на сделката по нот. акт/№/, то ответниците след продажбата през 2008 г. владеят процесната земя от 535 кв.м. и обособени части от сградата , построена върху нея, на основание валидна правна сделка от датата на закупуването и по настоящем. Споделил е и практиката според която, когато придобиеш чрез правна сделка с нотариален акт имот дори и от несобственик, се поставя началото на добросъвестно давностно владение и собствеността върху имота може да се придобие с кратка придобивна давност. Прието е, че в случая са налице и предпоставки за придобиване имота в собственост от ответниците и по давност: упражняването на фактическа власт/corpus/ и намерението да държат вещта като своя. Прието е, че доказателствената тежест да обори презумпцията по чл.69 ЗС е на ищеца, който не е ангажирал доказателства в тази насока , а напротив в исковата молба изрично е посочил, че ответниците владеят тези 535 кв.м., а от 01.12.2008 г. до 09.04.2014 г. са изтекли повече от 5 години, през които ответниците са владели както обособените обекти в 4 етажната сграда , така и целия УПИ /№/ в кв./№/по плана на [населено място] и са го придобили и по давност, поради което и с оглед на така установените факти е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС като неоснователен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо /законосъобразно ли е въззивният съд да постанови свое решение след връщане на делото за ново разглеждане в изрично противоречие с мотивите на решението на ВКС за връщане на делото и допустима ли е поправка на очевидна фактическа грешка в постановление по чл.246ДОПК, което е индивидуален административен акт и възможна ли е поправка на постановление за възлагане на имот след публична продан по ДОПК. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и такова по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като решението е постановено при допусната очевидна неправилност от съда, който не се е съобразил с дадените му от по-горната инстанция задължителни указание по приложението на закона.
Настоящият състав намира, че по въпроса допустимо /законосъобразно ли е въззивният съд да постанови свое решение след връщане на делото за ново разглеждане в изрично противоречие с мотивите на решението на ВКС за връщане на делото въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС, според която когато отменя въззивното решение и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, Върховният касационен съд дава указания относно тълкуването и прилагането на закона и тези указания са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане. Разпоредбата на чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК задължава въззивния съд да процедира по посочения от касационната инстанция начин е в този смисъл е съдебна практика, формирана с многобройни решения по чл. 290 ГПК /напр. решение № 195/04.07.2012 г. по гр. д. № 632/2011 г., решение № 28/04.05.2010 г. по гр. д. № 844/2009 г., двете на ВКС, І-во г. о., решение № 193/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2009 г. и решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г., двете на ВКС, ІV-то г. о., и др./. В случая съдът именно с оглед дадените указания е направил анализ на събраните по делото доказателства и е достигнал до извод, че жалбоподателят-ищец в производството, не е собственик на процесния недвижим имот. Първата касация по настоящия спор е обезсилила решението на първия въззивен състав на практика поради това, че въззивният съд не е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до разрешаване на спора за валидността на сделката, по силата на която ответниците са придобили в собственост спорния имот, като не са давани указания за приложимия материален закон, а само е посочено кои доводи на страните следва да обсъди съда при новото разглеждане на делото, което той е направил, като се е произнесъл какви са правните последици от постановлението за поправка на такова по чл.246 ДОПК и дали ответниците не са придобили имота, предмет на дело по давност. Ето защо, няма основания за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо въззивният съд, в хипотезата на отмяна на въззивното решение от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, да не се съобрази с указанията на ВКС, дадени с отменителното решение при условията и по реда на чл. 294 ГПК, нито е налице твърдяната очевидна неправилност на решението поради нарушаване на тази разпоредба.
Що се касае до въпросите допустима ли е поправка на очевидна фактическа грешка в постановление по чл.246ДОПК, което е индивидуален административен акт и възможна ли е поправка на постановление за възлагане на имот след публична продан по ДОПК, то по отношение на същите настоящата инстанция намира, че не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС. Съдът е съобразил съдебната практика, включително и даденото разрешение в ТД№5/2015г. ОСГК и е приел, че купувачът на публичната продан придобива всички права, които е имал длъжника върху имота, предмет на публичната продан, но не и тези негови самостоятелни вещни права, които не са били предметна изрично реденото в закона производство на принудително изпълнение върху недвижим имот. В случая при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот от жалбоподателя на основание публична продан в постановлението за възлагане на публичния изпълнител не фигурира земя от 535 кв.м, представляваща УПИ –ІХ с пл.№1414, в кв.68 по плана на [населено място], срещу терена , върху който е изградена четириетажна сграда, не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описан и оценен от публичния изпълнител и спрямо земята не е проведена публична продан, при което съдът е приел, че по силата на постановлението за възлагане не е придобита собствеността върху земята и това е обусловило решаващия му извод за неоснователност на предявения иск по чл.108 ЗС. Въпросите не са от съществено значение за изхода на спора , тъй като не са формирали решаващата воля на съда , а и жалбоподателят не сочи в противоречие с коя практика на ВКС са разрешени същите, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответниците сумата 1000 лева разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.03.2019г. по гр.д.№650/2016г. на ОС Враца.
ОСЪЖДА „СТМ Дизайн” ЕООД да заплати на ЕТ ”Мездреа-Митко Киряков” и Т. М. К. общо сумата 1000 лева разноски пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: