1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 29.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 741 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 и ал.2,изр. първо ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца МДЦ [фирма], [населено място] и по частна жалба на ответниците [фирма],гр.А. и [фирма], [населено място], в качеството им на съдружници в гражданско дружество „П. К.”, срещу определение № 989 от 22.06.2012 по ч.гр.д.№ 736 по описа на 2012г. на Пловдивския АС.
С него е потвърдено определение № 861/04.05.2012г. по т.д.№ 890/2011г. на Пловдивския ОС, 11 състав за прекратяване на производството по делото на основание чл.130 ГПК-поради недопустимост на предявения установителен иск. На гражданското дружество в лицето на неговите съдружници са присъдени разноски за въззивното производство- адвокатско възнаграждение, намалено на основание чл.78,ал.5 ГПК до размер на 100лв.
По частната касационна жалба на ищеца срещу определението на апелативния съд, с което е потвърдено определението на окръжния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска:
Ищецът МДЦ [фирма], [населено място] е предявил отрицателен установителен иск срещу съдружниците на гражданското дружество „П. К.” с петитум да бъде установено, че Медико-диагностичният център не дължи на ответника суми в общ размер 65 650лв. на основание Договор за наем на недвижим имот от 12.06.2007г. и анекс от 17.07.2007г., представляващи наемни вноски в размер на 1 000лв. по фактура 45/29.10.2010г., и в размер на 49 500лв. по фактура № 52/23.02.2011г., и неустойки за забавено плащане в размер на 15 150лв. Правния си интерес от завеждането на иска е обосновал с подадена от ответника молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу Центъра на основание неизпълнение на задълженията за плащане на наемната цена и образувано исково производство за освобождаване на наетия обект.
Апелативният съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес, тъй като се иска установяване на отрицателен факт-недължимост на суми по фактури за наемни вноски и се цели установяване несъществуването на факти с правно значение-чл.124,ал.4, изр.второ ГПК, но законът не предвижда изрична възможност от провеждането на такъв иск. Изложени са и съображения, че е налице друго висящо дело-т.д.№ 832/2011г. по описа на Пловдивския ОС, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца, където спорът може да бъде разрешен.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно и постановено в нарушение на процесуалния закон. Поддържа се, че искът е за установяване несъществуването на право, претендирано от ответника- за несъществувнане на вземане по две фактури, издадени от ответника за наемна цена. Сочи се, че предявеният иск е по чл.124,ал.1 ГПК, а не по чл.124,ал.4, изр. второ ГПК, както неправилно е квалифициран от съдилищата. Твърди се, че е налице правен интерес за ищеца да установи несъществуването на претендираното вземане и МДЦ [фирма], [населено място] не разполага с друг вид защита на правата си.
В изложението се сочи, че с атакуваното определение е разрешен процесуалноправният въпрос за наличието на правен интерес от завеждането на иска, с предмет установяване недължимост на суми –наемна цена по наемен договор. Според касатора, този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280 ГПК. Приложени са Определение № 311/2009г на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 525/2012г. на ІІІг.о. на ВКС, Решение № 287/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и Решение № 44/2012 на ІІ т.о. на ВКС. Според касатора този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В писмен отговор съдружниците в „П. К.”Д., [населено място] оспорват основателността на частната касационната жалба. Претендират заплащането на разноски за касационното производство.
Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.275 ГПК.
Съставът на ВКС, ТК, І т.о. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Разрешеният от Пловдивския АС процесуален въпрос за допустимост на установителен иск за недължимост на суми, фактурирани на ищеца като наемна цена по договор за наем не в противоречие с цитираната практика на ВКС.
Даденото разрешение с Определение № 311/2009г на ІІ т.о. на ВКС, касае друг специфичен спор по договор за предоставяне на електроенергия. В останалите посочени определения е даден отговор за разпределението на доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск и не е налице идентичност с настоящия казус. С Решение № 44/2012г. на ВКС, ІІт.о. е разгледан материалноправният въпрос за приложимостта на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия.
Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Аргументи за наличието на това допълнително основание не са изложени в частната касационна жалба и в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК.
Няма създадена при неточно тълкуване на разпоредбата на чл.124 ГПК съдебна практика, не са налице изменения в законодателството и обществените условия, обуславящи осъвременяване тълкуването на разпоредбата. Законът не е непълен, неясен, или противоречив, за да има необходимост от създаване на съдебна практика или от осъвременяването й.
Атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна разноски за частното касационно производство, поискани с отговора на частната касационна жалба и доказани в размер на 720лв. по договор за правна защита и съдействие, за които е издадена данъчна фактура и е приложен фискален бон.
По частната жалба вх.№ 4424/09.07.2012 на съдружниците в гражданско дружество „П. К.”:
Неин предмет е определението на въззивния съд в частта за разноските, което не попада в приложното поле на чл.274,ал.1 ГПК.
Нормата на чл.274,ал.1 ГПК предоставя възможност на страната да поиска изменение на определението в частта за разноските от въззивния съд, който го е постановил, съобразявайки доводите й, изложени в настоящата частна жалба, след изпълнение на процедурата по чл.248, ал.2 ГПК.
Подадената частна жалба до ВКС има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на определението на въззивния съд, с което той е присъдил разноски на страната за въззивното производство. Поради това, делото заедно с жалбата, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, следва да бъде изпратено по компетентност на Пловдивския АС.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, ТК, състав на І Т.О.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 989 от 22.06.2012 по ч.гр.д.№ 736 по описа на 2012г. на Пловдивския АС по частната касационна жалба на МДЦ [фирма], София вх.№ 4293/04.07.2012г. по входящия регистър на Пловдивския АС.
Осъжда МДЦ [фирма], София да заплати на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като съдружници в гражданско дружество „П. комерс”сумата 720 лв. разноски за настоящото производство.
Изпраща делото с молбата по чл.248 ГПК, подадена от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като съдружници в гражданско дружество „П. комерс”, неправилно означена като „частна жалба”, с входящ номер 4424/09.07.2012г. по входящия регистър на Пловдивския АС, по компетентност на Пловдивския АС .
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.