О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 05.08.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1425/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ж. Н. П. и Блага П. П. чрез адв. А. К. против решението на Софийски градски съд, постановено на 18.03.2009 г. по гр.д. № 1641/07 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост, приложил е закон, който не е бил в сила към момента на сключване на договора за покупко- продажба, от който черпят права и е кредитирал показанията на свидетели, които са заинтересовани от изхода на делото.
Ответниците по касация Н. В. А. и [фирма] [населено място], не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 21772/03 г., с което е отхвърлен предявеният от Ж. Н. П. и Блага П. П. против [фирма] [населено място] и Н. В. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в [населено място], [улица],[жк], обект “О. 2”, на първи жилищен етаж, състоящ се от дневна, трапезария, кухненски бокс, баня- тоалетна, антре и една тераса, със застроена площ 53.07 кв.м., при граници на жилището: апартамент № 1а, от две страни двор, апартамент № 2 и коридор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1 със светла площ 3.33 кв.м. и припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо парцел ІІІ- 16,17 и 18 в кв. 47, цялото с площ 791 кв.м. по плана на [населено място], “ГГЦ-Зона В-17”. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че договорът за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 199, т.LLLХІХ, дело № 33210/1997 г., от който жалбоподателите черпят правата си, не е произвел вещнопрехвърлително действие, тъй като към момента на продажбата сградата, в която се намира процесното жилище, не е била довършена в груб строеж и следователно правото на строеж не е било трансформирано в право на собственост върху конкретен обект. На следващо място съдът е посочил, че дори при това положение да се приеме, че договорът за продажба на жилището се конвертира в договор за прехвърляне на право на строеж, което след завършване на сградата се е трансформирало в право на собственост, описаното в него жилище не съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не е предвидено по архитектурен проект.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, по който се иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване е за това какво следва да се разбира под понятието “груб строеж” по смисъла на З./ отм./ и ППЗТСУ/ отм./, като се твърди, че в съдебната практика този въпрос е разрешаван противоречиво.
Настоящият състав намира, че този въпрос не е обуславящ изхода на делото, тъй като няма самостоятелно значение за материалноправната легитимация на жалбоподателите като собственици на процесното жилище, което е първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. Правото на собственост, независимо дали се придобива чрез разпоредителна сделка, по давност или в резултат на реализирано право на строеж, винаги има за предмет вещ, която може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. Следователно, в случая основният въпрос е дали апартамента, предмет на предявения ревандикационен иск, съществува като самостоятелен обект на правото на собственост, след като по делото е установено с помощта на съдебно- техническа експертиза, че в одобрения архитектурен проект на сградата няма предвидено жилище с такива параметри. Вещото лице е посочило, че най – вероятно процесният апартамент № 1 е обособен при строителството чрез разделяне на предвидения по- голям апартамент на първия етаж с площ от около 110 кв.м. на две жилища, но разделянето не е било одобрено от техническите органи. Това обстоятелство е мотивирало въззивния съд да направи решаващия извод, че изобщо липсва самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде предмет на разпореждане. Правен въпрос, свързан с тези съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска, не е поставен от касатора в касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, нито може да бъде изведен от тяхното съдържание.
С оглед на изложеното въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице основната предпоставка по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 18.03.2009 г. по гр.д. № 1641/07.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: