О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
София, 17.08. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 1399/2009 година по описа на Първо гражданско отделение
Производството е по чл.288 ГПК.
П. Ц. В. е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , въззивно отделение, ІV-В състав от 10.04.2009г. по гр.д. № 1548/2008г. в частта, в която е отхвърлен иска за делба на помещение в сутерена на пристройката, както и на първия и таванския етаж на сградата, построена в УПИ Х-165 кв.213а по плана на гр. С., м.”П”
Касационната жалба е с обжалваем интерес над 1000лв., подадена е в срок и съдържа приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което са налице предпоставките на чл.288 ГПК ВКС да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване.
Софийският районен съд , 79 състав с решение от 17.11.2007г. по гр.д. № 17 668/2006г. е допуснал делба между П. Ц. В. и А. А. С. на дворно място – урегулиран поземлен имот Х-165 кв.213а по плана на гр. С. м.”П” и е отхвърлил иска за делба на обектите в жилищната сграда.
Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 79 състав от 17.11.2007г. по гр.д. № 17668/2006г. частично и е отхвърлил иска за делба на дворно място – УПИ Х-165 кв.213а по плана на гр. С., м.”П” . Оставил е в сила решението в останалата част, и именно тази част е предмет на касационната жаба.
Въззивният съд е приел, че в жилищната сграда, в която се намират помещенията, предмет на делбата е учредена етажна собственост, защото отделните етажи принадлежат на различни собственици. Жилището в първия етаж е продадено с нот.акт № 30/2001г. на А. А. С. , а за втория етаж е учредено право на строеж на П. Ц. № 183/1983г. При този правен статут на сградата таванските и избени помещения представляват общи по своето педназначение части и не подлежат на делба на основание чл.38 ал.3 ЗС, като разпоредбата е приложима и по отношение на дворното място с оглед разясненията на ППВС 2/1982г. За първия етаж съдът е изложил съображения , че с пристрояването е обособен нов обект на първия етаж от сградата, затова макар да не е спазена формата по чл.183 ЗУТ , необходима за валидно учредяване на суперфицията, пристройката като несамостоятелен обект не е придобита в съсобственост, а е е присъединена към етажа в основната сграда.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Формулирани са въпросите дали може да бъде прехвърляно таванско и избено помещение от един собственик на основен обект в една сграда на друг собственик в същата сграда, може ли автоматично да възникне съсобственост върху избени и тавански помещения между собственик на сграда и суперфициарен собственик, налице ли е прикрепяне към основна вещ, когато е извършено пристрояване , при което новообразуваното жилище е трансформирало собствеността в друг обект.
Първият и вторият от поставените въпрос следва да се свържат с направеното искане във въззивната жалба да се приеме, че липсва съсобственост на таванския етаж , защото той е еднолично притежание на ищеца, което е несъвместимо с предявения иск за делба. Освен това мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване според разясненията в ТР 1/2000г. на ВКС, ОСГК.
Третият въпрос е относим към искането за делба на първия жилищен етаж и помещението в сутерена на пристройката. Твърдението на ищеца за възникването на съсобствеността се основава на правилото на приращението по чл.92 ЗС, тъй като при учредяването на суперфицията не е спазена нотариалната форма, предписана за валидността на договора в чл.183 ЗУТ. По приложението на разпоредбата на чл.92 във връзка с чл.63 ЗС, когато за построеното не е учредено право на строеж или то надхвърля обема на учреденото право съществува съдебна практика, включително и постановена по действащия ГПК на основание чл.291 ГПК, според която е налице предвиденото в чл.92 ЗС изключение когато се касае до постройка, която не представлява самостоятелен обект. Тогава ще намери приложение правилото на чл. 97 ЗС – придобиване на собственост чрез присъединяване към главната вещ. Тази хипотеза възниква, когато е увеличена площта на съществуваща сграда, какъвто е и разглежданият случай – според заключението на вещото лице пристройката е предназначена да увеличи квадратурата на жилището в партерния етаж като същевременно балконът на втория етаж, собственост на касатора е преустроен в тераса върху покрива на пристройката. По отношение на обслужващите помещения е приложимо правилото на чл.98 ЗС – техният режим следва собствеността на главната вещ. Тази практика е съобразена от въззивния съд и при лапса на обосноваване необходимостта да бъде променена, касационното обжалване на може да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, на което се позовава касатора.
Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , въззивно отделение, ІV-В състав от 10.04.2009г. по гр.д. № 1548/2008г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: