О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 756
София, 22.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 16 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 816/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Х. от гр. С. срещу решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 181/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 27.11.2007 г. по гр. д. № 34/2005 г. на районен съд гр. Ц., с което е признато за установено по отношение на касатора и Л. Н. , че Б. Б. Х. от гр. А., предтавлявана от нейната майка и законна представителка П. Г. К. , е собственик на 350/5000 ид. ч. от нива в землищто на с. С., цялата с площ от 5000 кв. м., представляваща имот пл. № 196 по частичния земеустройствен план на селото, а по действащата кадастрална карта – имот с идентификатор 66528.501.312. В касационната жалба се поддържа довод за необоснованост на извода, че касаторът не ползва имота, който е неотносим към принадлежността на правото на собственост
Срещу решението е подадена касационна жалба и от ответтицата по иска Л. Н. Поддържа довод за необоснованост на решението. Твърди, че установителният иск е предявяване от нелегитимирана страна, тъй като към датата на предявяването му въпросът за произхода на ищцата от Б. Х. не е бил решен с влязло в сила решение. Това процесуално нарушение намира за основание за отмяната на въззивното решение.
Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е подадено от двамата касатори. Позовават се на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК без да конкретизира нито една от хипотезите на нормата. Поддържа, че правният извод за основателност на иска е изградено на една фикция.
Касационните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с материален интерес над 1000 лв., поради което са допустими.
Съдът, след като прецени изложението към касационните жалби и развитите обстоятелства в тях, от които не може да се направи извод за наличие на нито една от предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Б. Х. , представлявана от нейната майка и законна представителка, е предявила установителен иск за собственост на процесния имот. Искът е предявен среще В. и М. Х. , родители на Б. Х. , който с влязло в сила решение по гр. д. № 654/2002 г. на Софийски градски съд е признат за биологичен баща на ищцата. В това производство по иск по чл. 41 СК, е било установено, че майка й е заживяла на съпружески начала с Б. Х. Той е починал на 30.05.2001 г. Ищцата е родена на 20.01.2002 г. С приети гинекологическа и основана на ДНК анализ експертизи е установено, че Б. Х. е биологичен баща на ищцата.
Установено е по делото, че приживе Х. е придобил на основание дарение имота, предмет на иска.
В хода на процеса е починала ответницата М е заместена в процесуалното правоотношение от единствената й наследница по закон Л. Н. , нейна дъщеря.
Въз основа на така установените факти съдът е приел за установено, че ищцата е собственик на имота на основание наследствено правоприемство. Ответниците не се легитимират като наследници по закон на Б. Х. , след като е установено с влязло в сила решение, че той е биологичен баща на ищцата, която се явява наследник от първа линия. Възражението, че ищцата е родена след смъртта на Б. Х. обосновано е намерено за неоснователено. Според нормата на чл. 2 ЗН наследяват и лицата, които са били вече заченати при откриване на наследството.
Разрешеният материалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, е дали ищцата е наследник на Б. Х. , след като е установено че той е нейн биологичен баща и че към датата на настъпване на смъртта му, тя е била зачената.
Въпросът е решен в съответствие с трайната практика на ВС на РБ и ВКС, която е последователна в прилагане нормата на чл. 2 ЗН, като приема, че заченатите и живородени след смъртта на наследодателя деца, не трябва да бъдат лишени от наследството само за това, че при откриването му не са били още родени. Родителите на починалия Х. са негови наследници от втора линия, поради което не са призовани към наследяване.
Доводът, че решението, с което е установен произхода на ищцата от техния син, е постановено значително време след откриване на наследството, е без правно значение. Решението постановено по установителен иск по чл. 41, ал. 1 СК декларира произхода на детето от бащата и то с обратно действие – към момента на раждането.
Правнозначимите факти, въз снова на които е решен този материалноправен въпрос, не съдържат специфики, които да са от значение за точното прилагане на закон и развитие на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на І г. о.
Р Е Ш И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2008 г. по гр. д. № 181/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: