4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
С. 12.07. 2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
гр. дело №25/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. И., [населено място], подписана от пълномощника и адвокат В. Б., срещу решение №1069 от 29.07.2010 г. по гр. дело №550/2010 г. на Варненския окръжен съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно това дали множество дарствени сделки, направени за кратък период от време от родител на дете, се считат за направени само и единствено на него, а не на семейството; дали по този начин се оборва презумпцията по чл. 19, ал.3 СК/отм./; достатъчни ли са гласните доказателства за установяване дарствено намерение от страна на родител на дете; какви са правните последици на съдебно решение, подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав, обосноваващо противоположен краен извод и какви са пределите на силата на пресъдено нещо на такова решение. Първите въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, а последният е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложени са съдебни решения.
Ответникът по касация И. К. Г., [населено място], не е заявил становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.287 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение №4005 от 04.12.2009 г. по гр. дело №10249/2007 г. на Варненския районен съд. С първонстанционното решение е допусната делба между Г. В. И. и И. К. Г. на апартамент, находящ се в [населено място] при квоти по ? идеална част за всеки. В. съд е приел, че не е оборена презумпцията по чл.19, ал.3 СК/отм./ за съвместен принос при възмездното придобиване на процесния апартамент по време на брака на двамата съделители – бивши съпрузи. Изводът е изграден въз основа на събраните гласни и писмени доказателства относно установената фактическа обстановка за начина на погасяване на поетото с договор, сключен по реда на Н. на 01.07.1987г. от двамата съпрузи – купувачи, задължение за заплащане на цената от 13 099 лева. При сключване на договора купувачите внесли 1099 лева по сметка на Д., а разликата следвало да покрият със заем от същата банка. Сумата по заема е била изплатена по време на брака. Ответницата е твърдяла, че квотата и от имота е 10099/13099 ид.ч. на основание вложени средства с несемеен произход – дарение от майка и.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Първата група повдигнати от касатора въпроси не обуславят крайния изход на делото. Това е така, защото по тях въззивният съд не е направил извод, че дарствените сделки, направени за кратък период от време от родител на дете, не се считат за направени само и единствено на него и така не се оборва презумпцията по чл. 19, ал.3 СК/отм./, нито че гласните доказателства не са достатъчни за установяване дарствено намерение от страна на родител на дете. В. съд като е разпределил доказателствената тежест е приел, че няма трансформация по смисъла на разпоредбата на чл.21 СК/отм./. Според постоянната съдебна практика страната, която твърди, че има трансформация на лични парични средства, трябва да докаже факта на влагане на суми към момента на юридическото придобиване на правото на собственост. В случая е извършена цялостна оценка на доказателствата във връзка с твърдението на жалбоподателката, че част от паричната сума за придобиване на апартамента има извънсемеен произход. Всички събрани доказателства по делото, включително и свидетелските показания са обсъдени задълбочено, анализирани са в тяхната взаимовръзка и с оглед твърденията и възраженията на страните. Освен това придобиването на името на двамата съпрузи, както е в разглеждания случай, изключва трансформацията на лично имущество само за единия от тях към момента на юридическото придобиване на вещното право, който е меродавен. Последващото погасяване на заема към банката като част от цената създава само облигационни отношения между съпрузите и платилия задължението. Когато се придобива на името на двамата съпрузи, възниква съпружеска имуществена общност. Кой плаща цената и с какво намерение има значение в отношенията между платилия чуждото задължение и съпрузите, съответно между тях двамата, но това няма значение за правото на собственост, което възниква в резултат на придобивната сделка. След като е установено, че процесните имоти са придобити на името на двамата съпрузи,т.е. и двамата са участвали в сделката в качеството си на купувачи, то независимо от произхода на средствата за изплащане на цената, няма трансформация на лично имущество. Давайки пари за придобиването на общи имоти, родителят на жалбоподателката е манифестирал намерението си да надари и съпруга и. Дали родителят е имал друго намерение е без правно значение. Приложените решения не сочат на противоречива практика по повдигнатите въпроси, поради което не е налице сочното основание за допускане касационно обжалване на решението. Последният повдигнат въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него и по приложението на чл.187,ал.3 ГПК /отм./, респ.чл.21,ал.5 и ал.6 ГПК, има трайно установена съдебна практика. Според нея правните последици на съдебно решение, подписано с особено мнение от един от членовете на съдебния състав,който не е съгласен с формираното от мнозинството мнение, са абсолютно идентични с тези на решението, подписано без особено мнение. Решенията се приемат с мнозинство и изложеното особено мнение няма самостоятелно значение за последиците на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1069 от 29.07.2010 г. по гр. дело №550/2010 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: