О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 14.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1042 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] в несъстоятелност чрез адвокат К. Р. срещу решение № 1530/27.08.2012 г. /погрешно посочено в касационната жалба с дата 27.12.2012 г./ на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1369/2012 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – постановяване на въззивно решение в противоречие с приложена съдебна практиката на СГС и ВКС.
Ответникът – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД от [фирма] срещу [фирма] съответно за сумите 12720 лв. – платена по развален договор за изработка и 7560.87 лв. – мораторна лихва. Исковете са отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че между страните е сключен договор за изработка – разработване и внедряване на вентилатори за проветряване на подземни и надземни обекти, по който ищецът е извършил плащане на суми, които претендира на отпаднало основание – развален договор. САС е приел, че връщане на платеното не се дължи, тъй като в случая липсва обратно действие при разваляне на договора, който е за продължително изпълнение /чл.88 ал.1 ЗЗД/. Договорът е за срок от 12 месеца, разработването и внедряването е поетапно, съгласно работна програма, приложена към процесния договор и извършеното изпълнение на съответния етап е отчетено и прието без възражения /представени фактури, които са осчетоводени и заключение на СИЕ – съдебно икономическа експертиза/. С оглед на тези доказателства САС е приел, че ищецът е приел частичното изпълнение като полезно за него, макар и със забава, при което не е налице неоснователно разместване на блага и не се дължи връщане на даденото по разваления договор.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос, като разрешен от САС в противоречие с приложена съдебна практика на СГС и ВКС: Ако изпълнителят е изработил и предал на поръчващия само част от договореното за изработка и тази част от работата не може да бъде полезна за поръчващия, следва ли се на изпълнителя възнаграждение за частично изработеното и предадено на контрагента му? Въпросът е некоректно зададен с оглед установената и приетата от САС фактическа и правна обстановка, вида на сключения между страните договор и изработената част от него, приложението на чл.88 ал.1 ЗЗД. Както се посочи по-горе САС е приел, че сключеният между страните договор е с продължително действие, договорено поетапно изпълнение, поради което и с оглед разпоредбата на чл.88 ал.1 ЗЗД развалянето на договора няма обратно действие, за да се дължи връщане на даденото. С оглед представените фактури и заключение на СИЕ, САС е приел, че частичното изпълнение на работата е отчетено и прието без възражение, с което е показано мълчаливо, че това изпълнение е полезно за ищеца, сега касатор, поради което и на основание чл.266 вр. чл.268 ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на извършената и приета работа по сключения договор. Приложената от касатора съдебна практика е неотносима към така поставения въпрос и доказателствата по настоящото дело, към обсъжданото от САС действие на развален договор с продължителност на изпълнение и прието частично изпълнение с изразено мълчаливо одобрение на полезността на това изпълнение. Ето защо приложените решения: № 688/13.10.2008 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС и от 02.05.2011 г. по т.д. № 990/2009 г. на СГС не мотивират наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства да са извършени разноски от тази страна за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1530/27.08.2012 г. /погрешно посочено в касационната жалба с дата 27.12.2012 г./ на Софийски апелативен съд по т.д. № 1369/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.