О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 18.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 109/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма], представлявано от изп. директор И. Р. чрез адв. М. Н., против решение № 518 от 27.10.2011 г. по в.гр.д. № 642/2011 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по въпроса за приложението на § 7, т.6 ЗМСМА по отношение на жилищни имоти. Поддържа, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представя решение № 400 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1078/09 г. на ВКС І г.о.
Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от В. Ц. И. чрез нейния процесуален представител адв. Л. Т.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Касаторката счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос за приложението на § 7, т.6 ЗМСМа по отношение на жилищни имоти и по процесуалноправния въпрос представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да назначи техническа експертиза, която да изясни техническите характеристики на жилищния имот. Позовава се на решение № 205 от 08.07.1999 г. по гр.д. № 64/99 г. на ВКС, 5-членен състав; решение № 817 от 13.04.2009 г. по гр.д. 0 1097/08 г. на Плевенския районен съд.
Ответникът по касация [община] е изразил становище, че касационните жалби са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 871 от 30.05.2011 г. по гр.д. № 7607/2010 г. на Плевенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. И. Ц., че [община] е собственик на следния недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификационен номер 56722.654.407.1.23, целият със застроена площ 69.29 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня с клозет, заедно с прилежащите му избено помещение № 42 с полезна площ 3.24 кв.м и таванско помещение № 20 с полезна площ 2.94 кв.м, както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. за да постанови този резултат въззивният съд е приел, че процесното жилище е било държавна собственост и като обект на общинската инфраструктура с местно значение е преминало по силата на закона – § 7, ал.1,т.6 ЗМСМА, в собственост на общината, доколкото по делото не е било установено същото да е било включено в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество. По искане на [община] процесният имот е бил отписан от книгите за държавна собственост и актуван като частна общинска собственост С Акт № 34646 от 07.08.2006 г., на основание чл.2, ал.1,т.2 ЗОС и Заповед № Д- 14-159 от 12.07.2006 г. на областен управител – П.. Съдът е приел, че този акт е официален документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила. При оспорването му доказателствената тежест за опровергаването му е на страната, която го оспорва – в случая ответницата В. Ц., която обаче не е представила доказателства процесният имот да е бил собственост на [фирма], от когото е придобила имота на публична продан.
Не са налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по поставения от касаторите материалноправен въпрос, свързан с приложението на § 7, ал.1, т.6 ЗМСМА по отношение на жилищни имоти. Приложените към касационните жалби решение № 400 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1078/09 г. на ВКС І г.о., № 205 от 08.07.1999 г. по гр.д. № 64/99 г. на ВКС, 5-членен състав; решение № 817 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 1097/08 г. на Плевенския районен съд са постановени при друга фактическа обстановка, поради което не обосновават извод за противоречиво разрешаване на този въпрос – с решение № 400 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1078/09 г. на ВКС І г.о. съдът се е произнесъл относно приложението на § 7, ал.1,т.6 ЗМСМА по отношение на магазинни помещения, а с решение № 205- от 08.07.1999 г. по гр.д. № 64/99 г. на ВКС, 5-чл. състав- относно обект “гребна база” със съответните сгради и съоръжения. Видно от мотивите на решение № 817 от 13.04.2009 г. по гр.д. № 1097/08 г. на Плевенския районен съд, с което е разрешен спор за собственост между [община] и Държавата по отношение на други жилища, предоставени на Д.“Б.”, ищецът се е позовал на друг придобивен способ- придобивна давност.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос дали представлява съществено процесуално нарушение отказът на съда да назначи техническа експертиза, която да изясни техническите характеристики на жилищния имот, тъй като този въпрос не е обуславящ изхода на делото. Техническите характеристики на процесното жилище са изяснени в достатъчна степен от представените по делото писмени доказателства. Освен това по делото не е имало спор между страните, че предмет на установителния иск за собственост е жилищен имот.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 518 от 27.10.2011 г. по в.гр.д. № 642/2011 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: