ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 757
гр. София, 19.11.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12 ноември , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2487/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма]-гр. София срещу решение №442 от 30.11.2012 г. по възз. гр.д. № 835/2012 на Благоевградския окръжен съд в частта, с което е потвърдено частично първоинстанционното решение №1620/08.05.2012 г. по гр.д. № 1749/2010 на РС-Сандански постановено по гр.д. №1749/2010г., в частта за отхвърляне на иска на касатора с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за разликата между уважените с останалата част на въззивното решение 1692 евро и пълнопредявения размер от 11 269,93 евро , както и иска за лихва по чл.86 ал.1 ЗЗД за частта над уважения размер от 583,27 евро до пълнопредявения размер от 3 905,81 евро.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че ищецът като застраховател на риска „Загуби вследствие неплащане на лизингови вноски” на трето лице-лизингодател по договор за лизинг с ответника и установеното неплащане на тези вноски за периода след м. Август 2007 г. е заплатил дължимото обезщетение към застрахования лизингодател до размера на дължимите неплатени лизингови вноски така, както са били договорени между лизингополучателя К. С. Б. и лизингодателя [фирма] в договора за лизинг №М5327 от 22.12.2006 г.. Съдът е приел, че съгласно чл.213 ал.1 КЗ с плащането застрахователят е встъпил в правата на застрахования лизингодател срещу неизправния лизингополучател по договора за лизинг сключен помежду им. Тези права се свеждат само до вземанията на застрахования лизингодател за дължимите лизингови вноски с настъпил падеж преди датата на прекратяване действието на договора за лизинг с едностранно волеизявление от страна на лизингодателя получено от лизингополучателя ответник Б. на 26.11.2007 г., т.е. само за вноските за месеците август,септември, октомври и ноември 2007 г.. Съдът е обосновал изводите си със съдържанието в уговорката в т.19 от договора за лизинг, съгласно която лизингодателят има правото да развали едностранно договора за лизинг, да задържи началната вноски и всички направени до момента на развалянето вноски, както и да си върне обратно лизингования автомобил при неплащане на една вноска в срок повече от 15 дни от нейния падеж, според графика в Приложение №1. Същият има право и на обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи. С развалянето на договора по реда на чл.87 ал.1 ЗЗД отпада занапред възможността да се търси реално изпълнение по него както за кредитора, така и съответно за суброгиралия се в правата му застраховател. Остава само възможността да се търси обезщетение за реално претърпените вреди в резултат на неизпълнението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите: 1. за обхвата на застрахователния интерес на лизингодателя при сключване на застраховка срещу риск от неплащане на лизинговите вноски по договор за финансов лизинг, 2. за обхвата на преките вреди за застрахования по такъв тип застраховка, 3.какво следва да обхваща застрахователното обезщетение по този тип имуществена застраховка и 4. следва ли лизингополучателя при неизпълнение да удовлетвори целия интерес на лизингодателя по аналогия с разпоредбата на чл.343 ТЗ при погиване на лизинговата вещ.
Твърди се, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото..
Предвид очертаните критерии от ВКС, ОСГТК в ТР 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. за правните въпроси , които следва да се подложат на дискреция по допълнителните критерии за допускане до касация и формулировката на същите от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3, т.1 от ГПК става ясно, че първите три въпроса са абсолютно неотносими към предмета на спора, доколкото обемът и съдържанието на правата на суброгиралия се на основание чл.213 ал.1 КЗ застраховател се определят от правата, които застрахования кредитор е имал по отношение на длъжника при сключване на застраховката срещу риска от неизпълнение и не зависят от съдържанието на правоотношенията между лизингодателя и застрахователя, които въобще не са предмет на настоящия спор. Неотносим към процесния спор е и въпросът за приложение на разпоредбата на чл.343 ТЗ, която касае отношенията между страните по лизинговия договор в случаите на погиване на лизинговата вещ, доколкото това обстоятелство в случая не е налице- установено е, че автомобилът е върнат на лизингополучателя и е продаден от същия на трето лице.
Ето защо, в случая не е налице сочен от страна на касатора правен въпрос, който да е свързан със конкретните спорни правоотношения и от чийто отговор изходът му би се променил, което от своя страна само по себе си възпрепятства допускане до касация /така:т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №442 от 30.11.2012 г. по в.гр.д. № 835/2012 на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.