3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 757
София, 02.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 592/2009 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Агенцията за следприватизационен контрол срещу определение № 61 от 15.05.2008 г. по ч.гр.д.№ 299/2008 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила постановения с определение от 05.03.2007 г. на съдията по вписванията при Службато по впиванията при Софийски районен съд отказ за вписване на законна ипотека на недвижими имоти, собственост на ТД “З.” ОД на основание чл.166 и чл.168 ЗЗД във вр. с § 11д от ДР на ЗПСПК и § 7 и § 8 от ДР на ЗИД на ЗПСПК.
В частната касационна жалба са развити подробни съображения за допустимостта на касационното обжалване. Частният жалбоподател счита, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките за вписване на законни ипотеки на основание §7 и § 8 от ЗИД на ЗПСК (Д.в.бр.72/2006 г.), която сравнително нова правна уредба обосновава необходимостта от произнасянето на касационния съд по този въпрос поради необходимостта от предотвратяване на опасността от създаване на неточно прилагаща закона съдебна практика – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касация на въззивното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди постановения отказ на съдията по вписванията, Софийски градски съд е приел, че имотите върху които се иска вписване на законна ипотека не са индивидуализирани съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б.”в” от Правилника за вписванията, по отношение на същите не е представена данъчна оценка и декларация за липса на публични задължения по чл.264, ал.1 ДОПК, а вземанията, които иска да обезпечи не са индивидуализирани в достатъчна степен.
Обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос във връзка с довода си по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК.Основанията за достъп до касация са конкретни, обусловили правните изводи по конкретния правен спор. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – аргумент от т. 1 ТРОСГТК № 1/2009 г.
Не е налице и допълнителната предпоставка по 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Въпросът за очертаване на хипотезата на правната норма на § 7 и § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСПК, освен че е поставен общо, а не изведен чрез конкретния казус, то и визираните в тази норма предпоставки са изброени ясно и категорично и не се нуждаят от изправително тълкуване.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице сочените от частния жалбоподател предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване на обжалваното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 61 от 15.05.2008 г. по ч.гр.д.№ 299/2008 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: